Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2011 09:27 - КРЪСТОВДЕН
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 1281 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 14.09.2011 21:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
КРЪСТОВДЕН-14 септември
(Официален празник на град Силистра)
 (Поклонение в Кръстова гора)
Православната църква извършва поклонение на Светия кръст Господен четири пъти през годината; на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Великия петък, на 1-ви август и на 14 септември. В църковния календар за 14 септември е отбелязано „Въздвижение на Светия и животворящ Кръст Господен”, Този празник е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква; Чудесното явяване на св. Кръст на импертатор Св. Константин Велики. 2.Намирането на Светия Кръст на Голгота 3. Връщането на животворния кръст от персийския плен. Той се тачи и чества за кръста, който се хвърля на Йорданов ден (Богоявление). В облика на двата празника се открива митологичната същност на двойното възкресение и осмисляне на стопанската дейност, свързана с моментите на преход в годишния цикъл. Зимният кръст оповестява завършването на Мръсните дни, смятани за преход от старата към новата година. Летният кръст ознаменува прехода към есенно-зимния сезон. Възприето е съгласно преданието, че ако на Гергьов ден Слънцето достига точката от която поема пътя към лятото, на Кръстов ден то поема обратния път. Съгласно преданията, отразени в различните източници от Кръстов ден, денят започва да намалява, а от Андреев ден, денят и нощта се ”кръстосват”, т.е изравняват се по продължителност.

                 
На този ден църквата празнува две важни събития в историята на християнската светиня; намирането на Христовия кръст и неговото освобождаване от персийски плен през VII век
 Според преданието в началото на четвърти век територията на Римската империя била разделена от няколко съуправители или кесари. Максентий управлявал Италия със столица Рим. Той бил известен със своята жестокост, користолюбивост и властолюбие. Изявявал се като тиранин. Затова римляните страдали много от игото, което той им наложил. Това ги принудило да потърсят помощ срещу него от Константин, управлявал земите в днешните Англия, Франция и Испания.
През октомври 312 г. Констанрин потегля с войските си към Рим срещу Максентий, който решил да се отбранява, макаср че силите с които разполагал са били по-големи от тези на Константин. Съгласно „Житие на българските светии” настъпшващият от север Константин чуствал необходимостта от помощ от Небето. Той вярвал, че с тая помощ ще може да освободи Рим от тиранина. Обхванат от тревога той не знаел как да се моли за подкрепа на небето. И получил Божията помощ, който в чудно видение му открил истината;
Съгласно преданието, когато Слънцето клоняло на запад , Константин видял на небето сияещ кръст и над него надпис; „ С това ще победиш”. Войниците също видели това знамение и много се уплашили. Интересно е да се отбележи, че до този момент кръстът се е смятал за лош предвестник, понеже бил използван за позорно наказание, чрез разпъване на него. На базата на нощен сън, Константин заповядал да се направи знаме и на щитовете и шлемовете на войниците да се начертае кръст. Войниците,  които той повикал потвърдили знамението и го убедили,”че кръстът е знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие”. Със силата на кръста Константин победил Максентий, който при бягството си се удавил в реката Тибър. Когато по-късно издигнали статуя, Константин заповядал да поставят в ръката й дълго копие във вид на кръст и да напишат; „С това спасително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина”.
В памет на това събитие православната църква прославя божествената сила на Кръста Господен, като оръжие за победа. Видението на Кръста се повторило на Константин още два пъти. Това увеличило неговата вяра в Христа и той се ршава да приеме християнската вяра. В същото време майка му царица Елена била вече християнка. Православната църква причислява Константин и Елена към светиите и ги нарича равноапостоли. Света Елена отишла в Палестина, за да види страната в която е живял Христос. По заръка на сина си тя се погрижила да бъдат построени църкви на местата, осветени от евангелски събития.
 Легендата разказва, че римските владетели и особено римските управници в Иерусалим били изплашени от бързо разрастваща се християнска вяра. Те заповядали да бъдат разкопани местата, където Христос бил разпнат на кръст, където е погребан и възкръснал, като земята да бъде изнесена вън от града. На тези места наредили да се изградят светилища на езически божества. В източниците се съобщава, че в първите три столетия, след Христа християните не знаели къде е кръстът на който е бил разпнат Съгласно преданията, езичници и евреи, от омраза към християните, се опитали да заличат спомените по тези места. Те затрупали с пръст пещерата на Гроба Господен и поставили над нея идолско капище. Изображения на езически богове били дигнати и над Голгота и над Витлеемската пещера. Света Елена заповядала да разрушат капището, да съберат идилите и да разкопаят пещерата на светия гроб. Близо до нея Константин изградил храм в чест на Христовото възкресение. Той писал на Йерусалимския архиепископ Макарий и на палестинския управител да украсят храма великолепно. Според Александрийската хроника от VI век, храмът издигнат от Константин Велики бил осветен на 13 септември 320 г., а следващият ден 14 септември бил определен за ден на почит към кръста на Христос. Църкви били издигнати също на Елеонската планина, над Витлеемската пещера и на други места.
Света Елена пожелала да открие самия Кръст. След дълги издирвания били намерени трите кръста, зарити в земята. При тях се намирала дъската с надписа. Възникнал проблем, как да разбере, кой от трите кръста е бил на Исус Христос.? (Другите два били на разбойници) По съвета на архиепископ Макарий били допрени кръстовете един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек-юноша, който носели към гробището възкръснал, след като бил доближен до животворящия кръст на Христос. Това разрешило всички съмнения.
Архиепископ Макарий застанал на подходящо издигнато място Въздигнал Кръста на високо, та целият многоброен народ да го види и да му се поклони. Християните се поклонили ниско и възклицавали радостно и умилително с възгласите; „Господи помилуй”. Тогава много езичници и евреи повярвали в Христа и приели своето кръщение. Това се случило през 326 година
Света Елена взела със себе си за своя син част от светия кръст и намерените при него гвоздеи, които някога са били забити в ръцете и краката на Христа. Останалата част от кръста, сложена в сребърен ковчег, се пазела в иерусалимския храм „Възкресение Христово”. На Велики петък се изнасял на Голгота за поклонение.   В 614 година Персийският цар Хозрой във война с Византийската империя превзел Йерусалим, разрушил там църквите и отнесъл със себе си в Персия всичките скъпоценности, които се намирали в тях. Между тях бил и животворящия кръст Господен. По време на продължилата война византийският император Ираклий (арменец по произход) победил Хозрой и го убил. След сключения мир с наследника на Хозрой било върнато всичко, което бил задигнал неговият баша и задържал 14 години Животворящият Кръст бил върнат тържествено в Йерусалим от Ираклий. Той бил посрещнат при Елеонската планина от християните на околностите и от патриарх Захарий с палмови клонки в ръце. Разказва се, че императорът бил облечен в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни. На главата си носел царски венец. Като се приближил до Йерудсалим, той поискал да носи сам кръста. Когато трябвало да мине през портите за Голгота, кръстът бил задържан от невидима Божествена сила. Невъзможно било да го носи по нататък. Присъствуващите били изумени, тъй като не знаели защо става така. Патриарх Захарий видял на портите светъл като мълния ангел, който казал;
-          Не тъй нашият Господ е носел тук тоя кръст, както вие го носите!
 Смутен и развълнуван патриархът се доближил до императора и му казал;
-          Господарю не в разкошни дрехи трябва да носиш  Кръста, който обеднелият и страдал заради нас Спасител е носел на раменете си в смирение и унижение!
            Имоераторът смъкнал венеца си и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякави пречки внесъл в църквата Кръста Господен.
            Патриархът го поставил на предишното място за радост и утеха на целия христипянски свят. Всички се молели и повтаряли;
-          Господи, помилуй!
Денят на светите равноапостоли цар Константин и неговата майка царица Елена се празнува на 21 май. Тяхното управление се свързва с едно от най-важните събития в историята на Християнството, характеризиращо се с налагането му като официална и господстваща религия. Константин е роден около 280 г. Управлявал Римската империя от 324 до смъртта си през 337 г. и обединил империята, която до тогава била управлявана от кесари /съуправители /. Съгласно източници, през 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който се разрешава свобода на вероизповеданията, а християнството става една от държавните религии. Той приема християнството в края на живота си. Съгласно източници, по време на неговото управление през 325 г. се свиква в Никея Първият вселенски събор, на който е осъдена арианската ерес. Това е период, в който започва много активно строителство на храмове и манастири.
                     
                             На този ден в Кръстова гора се извършва поклонение

Християнската същност на празничната обредност повтаря елементи на обредността от Коледа. И на Кръстов ден (или предишния ден) се спазва строг пост. „Говее се за кръста”, т.е за да не страдат хората от болки в кръста. Денят се нарича и гроздоберник, тъй като тогава започва гроздоберът. На този ден се чества семейна и лична служба (светец, оброк, черква, курбан). Колят обречени курбани за здраве и благополучие. В някои селища на Добруджа Кръстов ден се почита за здравето на добитъка и на сутринта се раздава хляб.
            В някои природопски и тракийски селища се забранява да се яде червено грозде и червена диня. На този ден свещенникът обхожда домовете и ръси за здраве и благоденствие със светена вода. В обичаят е включено поръсване на къщата, на хармана и стопанските постройки, поднасяне на трапеза, на която свещенникът изпълнява ”слагане кръст”, т.е. полагане на църковния  кръст върху трапезата на нова тъкана покривка. Стопаните на къщата даряват свещенника с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта.
            Независимо от строгия пост, освещаването чрез поръсване със светена вода и църковната служба на Кръстов ден няма забрана да се работи. Празникът се смята за преход, за началото на определени стопански дейности. Кръстов ден обикновено се приема за начало не само на гроздобера, но и на есенната сеитба и бруленето на орехите. В Карловския край тези, които имат личен или семеен оброк, освещават в църква жито. Осветеното жито слагат в семето за посев. Но най-известен от стопанска гледна точка този ден е като гроздоберник. Облечени в народни носии, с песни и веселие,  стопаните откриват гроздобера в селището, според общинските трайни обичаи и традиции за взаимопомощ. Например в Пловдивския район се препазаряват ратаите и пастирите наемани от Кръстовден до Кръстов ден на другата година.
 В някои селища на Източна и Югоизточна България на Кръстовден се устройват първите есенни хора и седенки. В някои Тракийски райони на седенките ергените изпълняват карнавалния обичай джамала (камила) с характерната символична смърт и възкресение на обредния персонаж камила (название на маскирани персонажи-калугери, камилари, джамалари, джумаи). Участват само ергени  и женени мъже..
При съвременното богослужение в православната църква на Кръстовден свещенослужителите изнасят кръста в средата на храма, за да му се поклонят богомолците В този ден вярващите задължително постят и не ядат червено, например домати, репички и др. Народът тачи този празник, пости, за да не страда от болежки в кръста. Някъде тогава започва гроздоберът, на други места-бруленето на орехите.
Кръстовден е определен от жителите на Силистра за ден и празник на града, а месец септември за традиционните празници на града, които са съпровождат с културно масови прояви и много забавни игри и веселие.
На този ден празнуват именния си ден; Кристина, Кристин, Кръстан, Кръстана, Кръстин, Кръстина,. Кръстьо.
 
Забележка; Материалът е подготен като са ползвани източници свързани със Житията на светиите, българската митология, богатата съкровищница на българския народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, традиции и празници..

 
                                                           Подготвил; д-р Богомил Великов Колев
 
 



Гласувай:
6
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 873926
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1938
Календар
«  Декември, 2014  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031