Постинг
11.09.2011 11:25 -
Блудницата Теодора
Автор: bogomil
Категория: История
Прочетен: 2954 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 11.09.2011 15:20
Прочетен: 2954 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 11.09.2011 15:20
ДЕН НА СВЯТАТА БЛУДНИЦА ТЕОДОРА
Съгласно „Житие на светиите” тази достойна за почит, поклон и възхвала жена, както от мъжете, така и от жените е живяала през 5-ти век. Тя е родена в град Александрия. Била омъжена за добър и почтен човек. Младото семейство живеело щастливо в мир и благополучие. Но Теодора била въвлечена в прелюбодеяние,. Веднага след това тя осъзнала какво е извършила и изпаднала в душевно терзание. Започнала да се бие по лицето и да си скуби косите. Принудила се да отиде до позната игуменка на близкия девически манастир. Изпаднала в отчаяние, че Бог няма да се смили над нея,заради греха си и тя се изповядала пред игуменката. С майчини думи игуменката успяла да я убеди в Божието милосърдие и припомнила прошката на греховете, която евангелската грешница получава със сълзи паднала в нозете на Спасителя Иисус Христос. Теодора силно се развалнувала и у надделяла надеждата, че ще получи божията благодат и заявила, че повече няма да върши този грях.и ще направи всичко възможно и необходимо да изкупи и заличи този грях Тя решила да отиде в манастир и да води монашески живот богоугоден на Господа.и да измоли прошка за тежкия грях.
Когато мъжът й отишел на работа, тя отстригала косите си, облякла мъжки дрехи и напуснала града. Пристигнала в мъжкия манастир Октодекат, отстоящ на 18 км. от града. Пред манастирската врата помолила игумена да я приеме, заради голямото желание да служи на Бога. Игуменът заповядал да се затворя вртатите на манастира. Целта му била да провери дали намеренията на младия ”момък” са искрени. Миимият момък останал пред манастира. През нощта покрай ”него” започнали да бродят зверове, но тя издържала на изпитанието. На сутринта се явила пред игумена представйки се с името Теодор.. Упорито и настойчиво молила игумена да я приеме сред братята монаси. Игуменът дълго време не откликвал на затрогващяите й молби, изтъквайки не лекия монашешки живот изпълнен с подвизи. Със сълзи на очите мнимият момък се хвърлил в краката на игумена и със силзи на очи с много убедително и затрогващо слово изпълнено с разкаяние към сторени грехове и в искане за пълно отдаване в служба на Бога успял да получи благоволението на игумена. И така Теодора постъпила в манастира на изпитание и велики подвизи.. Братята монаси се чудели и възхищавали на „всенощните й молитви, на дълбокия й поклон, на смирението й , на усърдието и на участие в общите трудове”..
В манастира под мъжко име и мъжки монашески одежди тя преживяла осем години. Получила благодат да върши чудеса. Дошел моментът на много сериозно изпитание. Била изпратена от игумена в Александрия да купи жито. Той наредил ‘ако се наложи по пътя да пренощува, да спре в Ениатския манастиор, който отстоял от града на 9 километра”. Събитията се развили така, че тя наистина трябвало да преспи в манастира. В манастирската страноприемница била дъщерята на игумена на този манастир. Тя отишла да види баща си. Запленена от красотата и обаянието на мнимия монах Теодор дъщерята на игумена ”през ноща започнала да прави опити да склони Теодора към блудодеяние.Тя не знаела, че пред нея стои жена, а не мъж и получила категоричен отказ, но същата нощ игуменската дъщеря „извършила грях с друг гост” и забременяла от него..
Теодора, т.е мнимият монах Теодор се върнал със житото в манастира.. Когато станало ясно, че дъщерята на игумена е бременна, той започнал да се интересува кой е съблазнил дъщеря му.Тогава дъщерята посочила монаха Теодор. Баща й веднага съобщил неприятната новина на игумена на манастира Октадекат. Мнимият монах твърдо отговорлил ”Бог ми е свидетел,отче свети! Това аз не съм извършил”. Игуменът много добре знаел усърдието на Теодор в сслужба на Бога, „чистотата и светостта на монаха. И не можел да повярва на клеветата.. Дъщерята на ениатския игумен родила момче.. Енистски монаси донесли новороденото в манастира, където била Теодора.. Поставили го сред монасите и започнали да ги укоряват в нечист живот. Изпаднал в трудно и неловко положение игуменът повярвал на клеветата. Разгневил се на Теодора, че осквернява чистото и добро име на манастира.. Развълнували се и братята монаси.. След съвещсание детето било предадено на монах Теодор и двамата заедо били изгонени от манастиора.. Тродора приела това наказание със смирение, можела да съобщи истината и по този начин да успокои игумена и братята монаси.
Кротко и послушно тя напуснала манастира с детето и се заселила в една тясна бедняшка колиба, близо до манастира. Овчарите, които пасяли на около стадата си с овце редовно давали мляко за детето, но самата Теодора се хранела само с диви треви. Настъпили тежки дни. От една страна близо намиращите се монаси й се подигравали, наоколо в пустинята кръжали диви зверове, които я плашели.. Много я измъчвали летните горещини и зимният студ. Но тя всичко понасяла стоически. Изминали седем години. Игуменът започнал отново да показва добро благоразположение към мнимия монах Теодор. Той „получил откровение , че грехът на Теодор е опростен” Но през това време вече ”Божията благодат обитавала видимо у Теодора”
Когато настанала страшна и продължителна суша, пресъхнали всички водоизточници в манастира и езерото край него пресъхнали. Игуменът казал, че само „ Теодор може да ги избави от смъртоносна жажда. Той повикал мнимия монах и му наредил да донесе вода от кладенеца, който бил напълнио пресъхнал. По пътя към кладенеца тя много се молела на Бога. Станало истинско чудо. Кладенецът се оказал пълен с вода. Теодора донесла вода за монасите и този кладенец пошече не пресъхнал Смирено Теодора съобщила, че това чудо е резултат от молитвите на игумена, а не заради нея.. Към края на живота си Теодира се затворила в килията си заедно с мнимия си син. През цялото время тя го възпитавал в любов към Бога, учела го на нравствени добродетели, да помага на болните и бедните и да не забравя своя ’баща”. И така в ридания с момчето до себе си Теодора ‘Се преселила спокойно и блажено в горния свят” Някои от монасите слушали прощалната беседа на Теодора с момчето застанало на колене пред нея и съобщили това на игумена. „Нему било открито във видение, че монах Теодор е жена”
В присъствието на братята на Ениатския манастир, които били поканени, игуменът на манастира Октодекат, разказал за своето видение.” За да ги увери разкрил гърдите на преподобната”. Теодора. ”Ениатският игумен и неговите монаси се смаяли и изтръпнали от ужас пред своя голям грях към светицата и веднага коленичили до нейното тяло и започнали да се молят „ Прости ни, Божия рабиньо! Ние те оскърбихме по незнание. Съгласно „ Житията на светиите” това се случило в 479 г.
Тази вест достигнала до мъжът на Теодора. Той дошел в манастира в деня на нейната кончина. Поразен, пленен, трогнат и възхитен от подвига на своятас жена Теодора, той отхвърлил светския живот и станал монах „Поселил се в нейната килия, проявил се като „примерен Божи служител” и не след дълго починал.
Момчето, което светицата Теодора „била осиновила, възприело нейното монашеско име и се стремяло да подражава на подвигса й „.По-късно станал игумен на същия манастир.
Каква затрогваща и поучителна история достойна за пример пред днешнич упадък на морала и пред греховното изхвърляне на стотици и хиляди деца на улицата от недобросъвестни ни нечестиви родители и недоумяващо от родните им майки!? Из „Жития на светиите” предствил д-р Богомил Великов Колев
Когато мъжът й отишел на работа, тя отстригала косите си, облякла мъжки дрехи и напуснала града. Пристигнала в мъжкия манастир Октодекат, отстоящ на 18 км. от града. Пред манастирската врата помолила игумена да я приеме, заради голямото желание да служи на Бога. Игуменът заповядал да се затворя вртатите на манастира. Целта му била да провери дали намеренията на младия ”момък” са искрени. Миимият момък останал пред манастира. През нощта покрай ”него” започнали да бродят зверове, но тя издържала на изпитанието. На сутринта се явила пред игумена представйки се с името Теодор.. Упорито и настойчиво молила игумена да я приеме сред братята монаси. Игуменът дълго време не откликвал на затрогващяите й молби, изтъквайки не лекия монашешки живот изпълнен с подвизи. Със сълзи на очите мнимият момък се хвърлил в краката на игумена и със силзи на очи с много убедително и затрогващо слово изпълнено с разкаяние към сторени грехове и в искане за пълно отдаване в служба на Бога успял да получи благоволението на игумена. И така Теодора постъпила в манастира на изпитание и велики подвизи.. Братята монаси се чудели и възхищавали на „всенощните й молитви, на дълбокия й поклон, на смирението й , на усърдието и на участие в общите трудове”..
В манастира под мъжко име и мъжки монашески одежди тя преживяла осем години. Получила благодат да върши чудеса. Дошел моментът на много сериозно изпитание. Била изпратена от игумена в Александрия да купи жито. Той наредил ‘ако се наложи по пътя да пренощува, да спре в Ениатския манастиор, който отстоял от града на 9 километра”. Събитията се развили така, че тя наистина трябвало да преспи в манастира. В манастирската страноприемница била дъщерята на игумена на този манастир. Тя отишла да види баща си. Запленена от красотата и обаянието на мнимия монах Теодор дъщерята на игумена ”през ноща започнала да прави опити да склони Теодора към блудодеяние.Тя не знаела, че пред нея стои жена, а не мъж и получила категоричен отказ, но същата нощ игуменската дъщеря „извършила грях с друг гост” и забременяла от него..
Теодора, т.е мнимият монах Теодор се върнал със житото в манастира.. Когато станало ясно, че дъщерята на игумена е бременна, той започнал да се интересува кой е съблазнил дъщеря му.Тогава дъщерята посочила монаха Теодор. Баща й веднага съобщил неприятната новина на игумена на манастира Октадекат. Мнимият монах твърдо отговорлил ”Бог ми е свидетел,отче свети! Това аз не съм извършил”. Игуменът много добре знаел усърдието на Теодор в сслужба на Бога, „чистотата и светостта на монаха. И не можел да повярва на клеветата.. Дъщерята на ениатския игумен родила момче.. Енистски монаси донесли новороденото в манастира, където била Теодора.. Поставили го сред монасите и започнали да ги укоряват в нечист живот. Изпаднал в трудно и неловко положение игуменът повярвал на клеветата. Разгневил се на Теодора, че осквернява чистото и добро име на манастира.. Развълнували се и братята монаси.. След съвещсание детето било предадено на монах Теодор и двамата заедо били изгонени от манастиора.. Тродора приела това наказание със смирение, можела да съобщи истината и по този начин да успокои игумена и братята монаси.
Кротко и послушно тя напуснала манастира с детето и се заселила в една тясна бедняшка колиба, близо до манастира. Овчарите, които пасяли на около стадата си с овце редовно давали мляко за детето, но самата Теодора се хранела само с диви треви. Настъпили тежки дни. От една страна близо намиращите се монаси й се подигравали, наоколо в пустинята кръжали диви зверове, които я плашели.. Много я измъчвали летните горещини и зимният студ. Но тя всичко понасяла стоически. Изминали седем години. Игуменът започнал отново да показва добро благоразположение към мнимия монах Теодор. Той „получил откровение , че грехът на Теодор е опростен” Но през това време вече ”Божията благодат обитавала видимо у Теодора”
Когато настанала страшна и продължителна суша, пресъхнали всички водоизточници в манастира и езерото край него пресъхнали. Игуменът казал, че само „ Теодор може да ги избави от смъртоносна жажда. Той повикал мнимия монах и му наредил да донесе вода от кладенеца, който бил напълнио пресъхнал. По пътя към кладенеца тя много се молела на Бога. Станало истинско чудо. Кладенецът се оказал пълен с вода. Теодора донесла вода за монасите и този кладенец пошече не пресъхнал Смирено Теодора съобщила, че това чудо е резултат от молитвите на игумена, а не заради нея.. Към края на живота си Теодира се затворила в килията си заедно с мнимия си син. През цялото время тя го възпитавал в любов към Бога, учела го на нравствени добродетели, да помага на болните и бедните и да не забравя своя ’баща”. И така в ридания с момчето до себе си Теодора ‘Се преселила спокойно и блажено в горния свят” Някои от монасите слушали прощалната беседа на Теодора с момчето застанало на колене пред нея и съобщили това на игумена. „Нему било открито във видение, че монах Теодор е жена”
В присъствието на братята на Ениатския манастир, които били поканени, игуменът на манастира Октодекат, разказал за своето видение.” За да ги увери разкрил гърдите на преподобната”. Теодора. ”Ениатският игумен и неговите монаси се смаяли и изтръпнали от ужас пред своя голям грях към светицата и веднага коленичили до нейното тяло и започнали да се молят „ Прости ни, Божия рабиньо! Ние те оскърбихме по незнание. Съгласно „ Житията на светиите” това се случило в 479 г.
Тази вест достигнала до мъжът на Теодора. Той дошел в манастира в деня на нейната кончина. Поразен, пленен, трогнат и възхитен от подвига на своятас жена Теодора, той отхвърлил светския живот и станал монах „Поселил се в нейната килия, проявил се като „примерен Божи служител” и не след дълго починал.
Момчето, което светицата Теодора „била осиновила, възприело нейното монашеско име и се стремяло да подражава на подвигса й „.По-късно станал игумен на същия манастир.
Каква затрогваща и поучителна история достойна за пример пред днешнич упадък на морала и пред греховното изхвърляне на стотици и хиляди деца на улицата от недобросъвестни ни нечестиви родители и недоумяващо от родните им майки!? Из „Жития на светиите” предствил д-р Богомил Великов Колев
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
