Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2011 22:42 - 134 Години от началото руско турската освободителна война. битките при Шипка август 1877
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 6156 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 21.08.2011 16:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 УТРЕ/ДНЕС 21 АВГУСТ 2011 Г.
 СЕ ВЪЗПРОИЗВЕЖДАТ БОЕВЕТЕ НА ШИПКА
http://www.vbox7.com/play:d91a1299?r=google

image 
На Шипка всичко е спокойно

РУСКО ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА
/Хронология на събитията през юли 1877/
  Главното форсиране на р. Дунав било извършено на 15/27 юни 1877г., при строга тайна и  след продължителна подотовка. Осъществено е и с помощта на разузнавателни сведения на български революционери с използуването на гълъбова поща от двата бряга на реката при Свищов. Там турската войска разполагала едва с 1500 души. Слабо охраняеми били и постъпите към съседните села. Първи преминават реката 14-та дивизия командувана от ген. Драгомиров. На 17/29 юни 1877г., русите влизат и освобождават първият български град  – Свищов. До началото на юли 1877г., благодарение на построения понтонен мост през р.Дунав е преминала 100000 -на руска войска. По нататък армията нараствала. Завзетата територия на изток, запад и юг послужила като плацдарм за осъществяване на бързи военни действия. Преминалите части били разделени на три отряда-Източен командуван от престолонаследсника Александър Александрович, Западен - командуван от генерал Н.Г.Криденер и преден – командуван от генерал И.В.Гурко. Главнокомандуващ Дунавската армия бил великият княз Николай Николаевич /брат на Александър втори/, а началник на Генералния щаб – генерал А. А. Непокойчицки.             Източният отряд бил най-голям - 70000 души. Задачата му била за настъпи към Русе и да блокира големите крепости Русе-Разград-Шумен от добре известния и укрепен отбранителен четириъгълник Силистра –Добрич – Варна - Шумен, но без да ги превзема. След успешни сражения източният отряд форсирал река Янтра и достигнал р. Черни Лом. Западният отряд наброяващ 35000 се насочил към Никопол, а предният, който бил най-малоброен, състоящ се от 12000 души, настъпвал към Търново. В този отряд били включени първите български опълченски дружини.
             
image
                                Форсирането на река Дунав при Свищов               Ето хронолигията на бойните действия през юли 1877, съгласно източници:   21 юни /3 юли. Българското опълчение преминава Дунава. Използуван е построеният понтонен мост. 23 юни/7 юли.Конни подразделения от предния отряд извършват разузнаване към Търново. Това предизвиква внезапно паническо отстъпление от страна на турската войска. Генерал Гурко използува създалата се обстановка и заповядва да се извърши настъпление към Търново. Войските напредват бързо и към 17 ч. средновековната столица Търново е освободена. Българското население посреща тържествено и възторжено руските части. 30 юни/12 юли. Предният отряд освобождава гр. Елена. 1/13 юли. С помощта на събрани разузнавателни сведения на Панайот Хитов, предните части на генерал Гурко решават да преминат не през добре охранявания Шипченски проход, а през Хаинбоазкия проход, който е бил слабо охраняем. Предният отряд достига до Хаинбоазкия проход и само за три дни го превзема. С цел настъпление на предния отряд по направлението Пловдив-Харманли генерал Гурко прави предложение на Главно командуващия да се изпратят подкрепления. След успешното преминаване на руските войски през Дунава при Свищов Осман паша решава да напусне с основната част от неговата войска главната база във Видин и с ускорен марш се насочва на изток-югоизк към Ловеч. 2/14 юли. Галвнокомандуващият руската армия – великият княз Николай Николаевич не приема предложението на генерал Гурко за настъпление към Пловдив - Харманли. Подразделения от Долнодунавския отряд командуван от генерал А. Цимерман освобождават Черна вода в Добруджа. /Както е известно за отвличане вниманието на турското командуване руските войски извършват демонстративно преминаване на река Дунав при Браила и Галац на 22 юни 1877г., след което се сформира отряд предвождан от ген. Цимерман. Тези части настъпват по направлението Черна вода- Кюстенджа/. 3/15 юли. Западният отряд командуван от ген. Н. Криденер започва битка за освобождението на гр. Никопол. 4/16 юли. Никопол е освободен. На генерал Н. Криденер е заповядано да настъпи към гр. Плевен, но той забавя своя марш и това дава възможност на предните части на Осман паша да се настанят в Плевен. В гр. Свищов е създадено временно гражданско управление. За губернатор на града е назначен руският поданик Найден Геров, а за зам. губернатор - Марко Балабанов. 5/17 юли. Предният отряд предприема първи опит да превземе Шипченския проход. След неуспешни тежки бойни действия се принуждава да се върне в Габрово. Русите дават 2800 жертви. 6/18 юли. Нов, този път успешен опит на предния отряд да превземе Шипченския проход. Разположените на билото на Стара планина турски части са принудени да се оттеглят на запад към Калофер. Командуващият западния отряд генерал Н. Криденер изпраща войскова част, която да влезе в гр. Плевен. На река Дунав при Свищов започва строителството на втори мост. 7/19 юли. Турската войска изоставя Шипченския проход. Турското командуване оценило голямото стратегическо значение на Плевен, разположен в средната част на Дунавската равнина, заобиколен с много удобни за отбрана хълмове и решило да го превърне в добре укрепена крепост. Осман паша влиза в гр. Плевен. Руското разузнаване не успява да разкрие този негов ход. Освобождаване на Ловеч от малоброен руски отряд, който под натиска на многочисления противник е принуден да се оттегли на изток. 8/20 юли. Начало на първата атака срещу Плевен извършена от части на западния отряд командувани от ген. Ю.И.Шилдер-Шулднер. Руската войска е отблъсната. Долно дунавският отряд на ген. Цимерман достига линията Черна Вода-Кюстенджа в Добруджа. 10/22 юли. В гр. Стара Загора влиза девети кавказки драгунски полк. Успешните битки на предния руски отряд и особено завземамането на Шипченския проход стреснало турското командуване, което се заело бързо да противодействува. Сюлейман паша пристига в Одрин с първите три табора войска от 40000-та си войска, която е прехвърлена с английски параходи от Черна гора през Северна Албания в Дедеагач. С цел да се спре руското настъпление на предния му отряд, Сюлейман паша се насочва към Нова и Стара Загора по жп.линията Дедеагач-Одрин-Търново. 12/23 юли. Подразделения от предния отряд на руската армия освобождават гр. Калофер. 12/24 юли. В гр. Карлово влизат пет сотни казаци, посрещнати тържествено от българските жители по стар български обичай. Генерал Гурко предлага на командуващия - великият княз Николай Николаевич предния отряд да атакува турската войска на Сюлейман паща, преди тя да успее да се организира и съсредоточи. 14/26 юли. Подразделения от русенския отряд водят тежки битки при с .Езерче. Турците отстъпват към гр. Разград. 15/27 юли. Турски части предвождани от Сюлейман паша успяват да превземат гр. Ловеч. 17/29 юли. Основни руски части на ген. Гурко се изтеглят от Стара Загора и Казанлък в направление към Нова Загора. Едновремено с това турските подразделения на Сюлейман паша се насочват към Стара Загора с цел да могат да се прехвърлят от другата страна на Балкана в Северна Бъгария и заедно с частите на Осман паша да предприемат контра настъпление срещу русите. 18/30 юли. Западният отряд на генерал Н. Криденер на 30 юли извършва втората атака на гр. Плевен, завършила с неуспех. и с цената на 7032 убити и ранени руси, срещу 3800 души от страна на противника. 19/31 юли. Настъпление на Сюлейман паша срещу Стара Загора. Предният отряд преминава през Средна гора и освобождава Стара Загора. Епични неравни битки при Нова Загора на 30 юли. Героични и самоотвержени неравни сражения при с.Джуранлии /с Калитиново/ и Стара Загора на 31 юли. Градът е превзет след много тежки боеве, в които участвува и българското опълчение. Силите на противниците са неравни. Сюлейман паша разполагал с армия от 37 500 души. Към нея са били прикрепени много башибузушки части, които опожаряват Стара Загора и разположените на юг от Стара планина села и градове. Българското опълчение получава своето бойно кръщение. Сформира се южен отряд на руската войска, командуван от генерал Феодор Радецки. Целта на този отряд е да отбранява Старопланинските проходи. 23 юли/4 август.. Турски подразделения влизат в Нова Загора. настъплението на предвожданата от Сюлейман паша турската армия. След преследвне на отстъпващите руски части Сюлейман паша се установил на лагер в Казанлъшкото поле. В същото време предният отряд на руските войски, извършили трескаво организиране отбраната на Шипченския проход, където се извършват едни от най-героичните, величави и славни победоносни битки за Освобождението на България

РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА /Хронология на събитията през август 1877г./

През юли 1877 г., настъпила критична обстановка по бойните полета. Предният отряд на ген Гурко бил принуден да отстъпва. Втората атака за превземането на Плавен на 30 юли също била неуспешна и завършва с цената на 7032 убити и ранени руси, срещу 3800 души от страна на противника. Тогава жителите на Търново, Габрово и Лясковец изпратили писмено искане до княз В. А Черкаски, освен българско Опълчение да се създаде и редовна българска войска, която да вземе участие във военните действия. Искането не било прието. Отхвърлено било и предложението на П. Р. Славейков и други патриотично настроени българи за повсеместно въоръжаване на българското население. Независимо от предпазливата и непроменена позиция на царското командуване по тези въпроси, освен опълчението наброяващо над 10000 души от всички слоеве на българсото население, във войната взели участстие и много стари и ново сформирани доброволчески чети, други доброволци, местни въоръжени стражи, разузнавачи, преводачи, водачи, санитари.. Българите са оказвали всестранна активна помощ на русите и в тила – организиране настаняването на руските части, снабдяване с продоволствие и с фураж за животните, проправа и направа на пътища, с живонитска тяга, откриване на болници, лазарети и др.   Съгласно източници, обемът на българската продоволстена помощ през двете години на войната е оценен като значителен, като се вземат под внимание няколко показателя; необходимо дневно продоволствие, числен състав на войските, броя на животинската тяга и доставките от една компания;” Грегер, Горвиц, Коган”. Съгласно данни на проф. В. Хаджиниколов българите снабдяват русите както следва; за I-ва армия - 66% от всичките й нужди, за  II-ра армия - 39% и за III-та армия - 30% от изразходваните храни.
            Срещу османската империя на практика действували две сили: външна-Русия и вътрешна-българското национално- освободително движение, в което масово участвувала българската емиграция в Румъния, Сърбия, Русия и други страни, както и населението в пределите на Османската империя. Турските власти още от началото и по време на войната предприели мерки за смазване на освободителното българско движение  по всички краища с голяма жестокост, варварство, ограбване и опожаряване. През август само в Карлово башибузука избива над 600 българи
В краткия период на затишие, когато след влизането си в Стара Загора, армията на Сюлейман паша лагерувала в Казанлъшкото поле, а русите се подготвяли за отбрана на Шипченския проход на билото на Стара планина, руското командуване погрешно предположило, че турците ще се опитат да преминат Стара планина през Твърдишкия проход. Поради тази причина резервите на новосформирания южен отряд на генерал Ф. Радецки, били прехвърлени към гр. Елена.. Задачата на южния отряд на ген. Радецки била да наблюдава и охранява постъпите към проходите и самите проходи в Стара планина. Докато лагерувал в Казанлъшкото поле Сюлейман Паша възстановявал своята армия. Попълвал я с нови пресни бойни живи сили. Снабдявал я с храна и боеприпаси и я подготвял за бой, насочвайки я към Шипченския проход. В същото време легендарния генерал М..Столетов организирал отбраната на билото на Стара планина при връх Св. Никола /сега Столетов/. Тук позиции заели 36-ти пехотен Орловски полк, пет български дружини и няколкостотин кавалеристи /конници/. Зашитниците на този легендарен връх били общо 5500 души. Тяхната артилерия разполагала с 27 оръдия. Срещу тях “на талази”настъпвала многократно превишаващата ги армия на Сюлейман паша, която наброявала 27000 души.
                              image                                  
                       Шипченската епопея - август 1877 г: 

          Българите оказват помощ при разчистване на пътища, придвижването на военна техника, на обозите и т.н. По всеобщо признание първият поход на ген. Гурко  през Балкана  би бил невъзможен, без помощта на местните жители. Командването е впечатлено от организаторските способности на легендарния войвода Панаиот Хитов През юли 1877 г. около 500 габровци с шанцови инструменти прокопават и разчистват пътя през Шипченския проход до връх ”Св. Никола”, път който по време на зимното преминаване се превръща в стратегическо предимство за Дунавската армия.
23 юли/4 август . Турците предвождани от Сюлейман паша влизат в Нова Загора. След героичните неравни боеве с турците на руси и българи при Стара Загора, турските части влизат в града. / Легендарното Самарско опълченско знаме, станало светиня - символ на българо -. руската дружба и боен дух, макар да е било окъсано и окървавено, се запазва с цената на 5 паднали знаменосци. За неговото спасяване се жертва един от най-смелите руски офицери - легендарният подполковник П.П.Калитин.

image    image
      Боят за  Самарското знаме         Мемориален комплекс
                                                               "Бранителите на Ст.Загора" 

През август 1877 г. под убийствения неприятелски огън около 1000 доброволци, сред които жени и деца разнасят на боините позиции вода, помагат при строежа на укрепления, копаят траншеи и с желание и готовност изпълняват нарежданията на командването. Според военния кореспондент и очевидец Немирович-Данченко само за един ден на 11 август жертвайки живота си българите докарват на фронтовата линия 6000 бъчви с вода. И тази помош според кореспондента е от съществено значение за изхода от битката ”защото, според него - трудно може да се каже от какво повече страдаха войниците - от куршумите или от жаждата
 
26 юли/7август.Начало на преместването на главната квартира на руската армия от с. Тръстеник, Плевенско в с. Горна Студена, Търновско 30 юли/9 август. Строежът на 2-рия мост на р. Дунав при Свищов, започнат на 6/18 юли е завършен. Правителството на Русия отправя официално предупреждение към Румънския княз Карол да включи румънските части в състава на руската Дунавска армия . 30 юли/11 август. Предният отряд, командуван от ген. Гурко е разформирован. Сюлейман паша насочва главните сили от своята армия към постъпите на Шипченсксия проход. 10/22 август. На 19 август Сюлейман паша привършва дислоцирането на своята армия. От 21 до 25 август започват решителните епични Шипченски сражения. Руските отряди и българските дружини са разположени по протежение на пътя от с. Шипка до Габрово. Най-предната позиция на бранителите е на Орлово гнездо. Източно и западно от тях са върховете Малък Бедек, Голям и Малък Търсювец, Демиртепе, Малуша, Лисата височина и др., където са атакувани руско българските подразделения. Силни атаки и от юг по посока на Орлово гнездо. Най-тежките сражения са на 21, 22 и 23 август. На 21 август фронтално и от изток турците извършват 11 атаки, които защитниците на прохода и върха успяват да отблъснат с помощта на артилерията. Към обяд в помощ пристига 35-ти пехотен Брянски полк и веднага влиза в бой. На 22 август с цел да пресекат връзките на руско-българските части с техния тил, турците заемат удобни позиции за нападение не само от юг и от изток, но и от запад. В помощ на бранителите на върха и прохода в този ден пристигат няколко десетки казаци и 200 български доброволци, които се включват в състава на опълченците. Генерал Столетов информира ген. Радецки за непрекъснатите и засилващи се турски атаки. Радецки насочва към Шипка резервните си части от Търново и погрешно съсредоточените в Елена. Независимо, че разстоянието е доста голямо, все пак за решителния бой на 23 август успяват да пристинат първите части на ген. Радецки. На 23 август само до обяд подразделенията на Сюлейман паша предприемат 6 атаки. Целта им е била да обхванат бранителите на билото на Стара планина от три страни. Най-опасното настъпление на турците било от западна посока. Там предните части на Сюлейман паша успяват да достигнат окопите на руско - българските защитници и създават реална опасност за отрязване на пътя, т.е. на тила им към Габрово. В неравния бой загиват десетки бранители от орловския и брянския полкове, какго и от опълченските дружини. След обяд на 23 август положението става много критично. Защитниците прогресивно намаляват. Привършват боеприпасите. Независимо от това българи и руси рамо до рамо проявават чудеса от героизъм.                                     “Щурмът е отчаян, отпорът е лют….. Боят се обръща на на смърт и на щик  героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч…. Но вълни по-нови от орди дивашки Гълтат, потопяват орляка юнашки… И още миг - ще падне заветния хълм Изведнъж Радецки пристигна с гръм” С бойни песни и “ура” те предприемат успешни атаки и успяват да отблъснат противника. Към 17 часа на 23 август пристигат с “гръм” 4-та стрелкова бригада и две казашки сотни. Това повдига бойния дух на изтощените от тежките тридневни боеве и големи горещини, гладни и жадни руси и българи. Атаката на турците е отбита. Отбраняващите прохода се биели със самочуствието на победители. 
                                              image
    По пътеките на героичните и славни битки   на Шипка        
12/24 август.Боевете на Шипка продължават. Частите на Сюлейман паша предприемат нови неуспешни атаки към позициите на опълченците, които са отблъснати. Шипка е спасена. 13/25 август Русите осъществяват настъпателни действия на Шапка. Българските опълченски дружини са изведени на кратка почивка и възстановяване към Габрово. По настояване на самите български опълченци на бойните позиции остава само 4-та опълченска дружина. 11/26 август. Тежките драматични боеве на връх Шипка приключват с успех на руско –българските неговн защитници. Сюлейман паша е принуден временно да преустанови опитите си да премине на север от Стара планина през Шипченския проход и да се съедини с войските на Мехмед паша, действуващи от изток по поречието на р.Янтра и р. Черни Лом, както и с войските на Осман паша отбраняващи Плевен. 21 август/2 септември. Главната квартира на руската армия в с. Пордим, Плевенско свиква военен съвет, на който се приема планът на ген. Зотов за третата атака на Плевен.             След неуспешните опити да превземе билото на Стара планина при връх Шипка през август 1877 г, турските войски на Сюлейман паша са преминали в отбрана, подготвяйки се за нови опити да превземат ключово важния Шипченски проход. В същото време Осман паша укрепвал своите позиции при Плевен. Снабдявал гарнизона си с храна и муниции. Подсилил бойната мощ на частите си с нови попълнения. За всичко това използувал свободния път свързващ Плевен с Ловеч и Орхание /Ботевград/. През август и началото на септември руските и румънските части извършват подготовка за нова атака на Плевен.
                             image       
  РУСКО ТУРСКА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА (хронология на събитията през септемри 1877г).

            Предложеният на 2 септември 1977г от ген. Зотов план за третата атака на Плевен предвиждал бойни действия на руските и румънски части от север изток и юг. В главната квартира намираща се в с. Пордим пристига румънския крал Карол.На северния участък от фронта от р. Вит до пътя Гривица-Плевен били заели позиции румънските войски, командвани от ге. Чернат, а изочно от тях частите на 9-ти и 4-ти руски войскови корпуск които са били разположени до височините при село Радишево; южно от Плевен – отрядът н ге.Имеретински. Преди началото на третата атака на Плевен, руските и румънски бойни части наброявали 8300 гуши, а на противника- 34000. Независимо от численото преимущество на руси и румънци турците имали добре укрепени позиции, които ображдали Плевен от всички страни . Съгласо предварителния план главният удар трябвало да бъде нанесен п направлението на гривишките редути от румънските войски и от части на 9-ти корпус.Задачата на разположените от тях в ляво части на 4-ти корпус била да овладеят Омер бей табия, а отрядът на ген.Имеретински- да нападне през зелените хълмове в посока към южните покрайнини на града.
                        http://vbox7.com/play:9b5c1632

                       
image 
                               Скобелевият парк край Плевен
22 август/3 септември. Румънският крал Карол е азначен за главнокомандващ на руско- румънските части при Плевен. Руски отряд , командван от ген. А.Имеретински , освобождава Ловеч за втори път. 26 август/7 септември. Със активна артилерийска подготовка започва първият етап на третата атака на Плевен. 27 август/8 септември Артилерийският стрелба срещу Плевен продължава. Авангардът на ген. Скобелев превзема втория гребен на зелените хълмове, но поради отлагане на втория етап на атаката е принуден а изтегли своите сили на първия гребен. 29 август/10 септември. Ген. Скобелев отново превзема втория гребен на зелените хълмове. Рмънските части постигат частичен успех на Гривишките редути. 30 август/11 септември . Атаката от втория етап на битките за превземането на Плевенаа започва в чест на именния ден на руския император Александър 2-ри, около 15 часа на 11 септември при гъста мъгла. Това представлява непосредствен щурм на Плевен. 31 август/12 септември. Румънските войски, атакуват от север, а руските от юг. След упорити сражения с цената на големи жертви руските войски деистват на юг. Все пак успяват да превземат първия Гривишки редут. Спех постигнали в настъплението си и частите на 4-ти корпус. Най-кръвополитни били боеветеж на Зелените хълмове, където руските войски приближили покрайнините на града. Там противника предприел най-ожесточените контраатаки за да отблъснат врязалите се като клин в тяхнат отбрана руски воиск. Частите на ген. Скобелев превземат два от турските редути, но вечерта са принудени да се оттеглят към втория гребен на Зелените хълмове. Силните контранастъпления на турските войски и на другите учстъци на фронта принудили руско –румънските части да минат в отбрана. Така и третата атака на Плевен завършва без успех. Съгласни източници, загубите на руските войски възлизат на 12814, на румънските- на 3000 души. 1/13 септември. За да възстанови целостта на на своите отбраниътелни позиции , Осман паша предприема много активни и ожесточени атаки срещу завзетия от румънските войски Гривишки редут. 5/17 септември. .След неуспеха на атаките на Шипка през август Сулейман паша минава в отбрана.Силите му обаче сзапазили численото си превъзходство и добри позиции, които обхващали русите от тр страни По настояване от Високата порта Сулейман предприема последен опит да превземе връх Шипка и да продължи настъплението .През нощта на 16-ти, срещу 17-ти септември , рано сутринта неговите табори настъпват. Нападателите успели за кратко , да превземат Орлово гнездои от там да застрашат центъра на руските войски . обграждайки ги вна връх Св. Никола.Нападенията по фланговете обаче завършили с неуспех и след няколко часови сражения при три контраатаки и тежки ръкопашни боеве турските части са изтласкани от Орлово гнездо и са принудени да отстъпят. В боя на 17 септември руските загуби възлизали на 1000 души, а на противника-1385. В най-общи линии основните стари позиции на противпстоящите войски се запазили. Настъпило спокоствие което продължило три месеца= прочутото „ Щипченско стоене”. 6/18 септември. Румънските войски правят опит да овладеят втория турски редут при Гривица 9/21 септември. Командваната от Мехнед Али паа Източнодунавска ария предприема в района на с. Чауркьой ( с. Камен Ловешко) опит за настъпление. Руските отряди отблъскват атаките и принуждават противника га се изтегли към река Черни Лом. Заради този неуспех малко по-късно Мехмед Али паша е отзован от Източнодунавската армия. 11/23 септември. В Плевен пристига подкрепление в гарнизона на Осман паша, състоящо се от 10000 души , боеприпаси и хранителни продуйти. 12/24 септември Под ръководството на император Александър 2-ри е проведено съвещание , което отхвърля предложението за изтегляне на руската армия на север от Дунава. 15/27 септември . В щаба на руската армия пристига ген. Едуард Тотлебен, кйто е определен да поеме ръководството на военните действия край Плевен 27 септември/9 октомври. В Плевен пристига ново попълнение водено от Шефкет паша състоящо се от 16000м души , боеприпаси и храни

                    
image                     Паметник на победата при Плевен

 ЗБЕЛЕЖКА; Текстът  е подготвен като са ползвани исторически източници и проучвания на книжен носител                                              Подготвил;   Д-р Богомил Великов Колев



Гласувай:
5



1. merlin68 - Поклон пред паметта на загиналите ...
25.08.2011 21:22
Поклон пред паметта на загиналите за свободата на България!
Добре е, че си се сетил да отбележиш тази дата, защото ние днес, улисани от спорове за произхода на десетте хиляди аспарухови българи, забравяме истинските и стойностни неща в историята си.
Имаш малка грешка, обърнал си цифрите за броя на русите и турците:
"Преди началото на третата атака на Плевен, руските и румънски бойни части наброявали 8300 гуши, а на противника- 34000."
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2026947
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031