Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2011 07:15 - 174 години от рождението на Апостола. Оформянето на Левски като професионален революционер
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 4351 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 18.07.2011 19:24


ВТОРА БЪЛГАРСКА ЛЕГИЯ И ОФОРМЯНЕТО НА ЛЕВСКИ КАТО ПРОФЕСИОНАЛЕН РЕВОЛЮЦИОНЕР
http://www.youtube.com/watch?v=njTYtDqbHyo&feature=related
Най-великият българин за всички времена
image
1837-1873
           По-вече от век и половина в България съществува постоянен и непрекъснато засилващ се интерес към живота, революционните идеи и делото на най-великия българин (патриот и революционер) за всички времена - Апостола Васил Левски.  Да се пише или говори за Левски е много трудно, защото в историческата литература автентичните дкументи за необикновенната му биография са оскъдни и защото неговта личност е станала нравствена мярка за българина и безпрецедентен пример за човешко съвършенство. По неповторим начин той обобщава в себе си най големите добродетели на българския национален характер и стана най-висша еманципация на революционните и човешки стремежи на българското общество през възрожденската епоха. Всички поколения от ония които са имали щастието да го познават лично и ония след неговата гибел до наши дни са могли, могат и ще продължат само да се възхищават и гордеят, че наша земя българска е родила и създала такъв титан на Човеколюбието и револуцията. Неговото дело и приноси за революционно освободителните национални борби са крупно явление в историята на страната ни. Той се ражда, израства и действува в един период, в които българският народ трябва да реши два основни проблема: да извоюва своето политическо освобождение от османската империя и подкрепящите я външни вражески сили, както и да ликвидира феодалните отношения в социално икономическия живот, проправяйки пътя към прогресивно развитие на страната.             Васил Левски се оформя като идеолог и организатор на национално освободителното движение през 60-те години на Х1Х век, когато Османската феодална система е изпаднала в тежка икономическа криза и се намирала в упадък и разложение. Това е период, в който положението на българското население много бързо и силно се влошава и създаво благоприятни условия за разпространение и разрастване на освободителните идеи на национално революционното движение.
    image       
Родната къща на Апостола- сега музей
   
В.Левски се ражда, живее и учи в Карлово, придружава вуйчо си при обиколките си в старозагорските и карловските села, прекарва 3 месеца в Пловдивския затвор, записва се в първа българска легия (1862), учителствува във Войнягово (Тракия) и Еникъой (Тулченско), търси контакти с Г.С. Раковски в Румъния, посещава столицата на Молдова - гр. Яш, участвува в четата на П.Хитов като знаменосец, назначен е за главен знаменосец на предвижданите обединени народни чети през 1867 г., затворен е в тъмницата на гр.Зайчар, Сърбия и след това в Румъния. През цялото това време той пътува, събира информация и наблюдения за обстановката в България и за положението на населението в страната. Всичко това не само обогатява неговия опит като практическа революционна школа, но спомага за неговото развитие и идейно израстване. От всички активно действуващи революционно настроени емигранти само Г. С. Раковски и В. Левски са имали натрупани толкова много и богати непосредствени наблюдения за положението на българите вътре в България и за революционно освободителната борба. Съществена роля в изграждането на дякона като професионален революционер има участието му като знаменосец в четата на П.Хитов и обучението му в двете български легии.            Времето в което живее Левски поставя пред младежите задачи различни от първата половина на Х1Х век До тогава е можело да се служи на народа, да се подпомага неговото възраждане с учителствуване или под монашеско расо. Неговото време през втората половина на Х1Х век изисквало борци за освобождение от чужда власт чрез въоръжена борба. Тези нови изисквания се разпространявали по цяло българскo. Те достигнали и до дякона Васил Иванов Кунчев, който на 3.03. 1862 г се записва в първата Белградска легия.             Сформирането на втората легия като военна школа започва през септември 1867, koгато отношенията между Сърбия и Османската империя се влошават и сръбското правителство се готви за война против нея. Това било използувано от „Добродетелната дружина” (състояща се от крилото на ”старите” в българската емиграция). В резултат на споразумение на тази дружина със сръбските власти, с подкрепата на Одеското българско настоятелство и съдействието на руската дипломация, в Белград се открива българско училище, в което се подготвят ръководители за бъдещото въстание. Разходите по издръжката на това училище били поети от Русия. Това става малко след като Левски влиза в Сърбия с четата на П. Хитов.
                                        image  Втора българска легия 1867-1868. Левски-седналият втори отдясно на ляво

                  В легията  са подготвяни за военни началници български младежи емигранти в Румъния и Сърбия. За преподаватели са използвани сръбски офицери от Белградската артилерийска школа. Легистите са изучавали основните дисциплини по програмата на артилерийската школа. Българите доброволци наброявали около 200 души. Те пристигали в различно време от септември 1867 до януари 1868 г.  Между участниците в легията са: В.Левски, Ив. Кършовски, М. Греков, Е. Българов, Т и П. Пантелееви, Хр. Дреновски. Съгласно източници, В. Левски се записва в легията след 9 септември 1867. Той не посещава редовно лекциите, поради сериозно заболяване през зимата и прекараната операция на стомаха. Оздравява, благодарение на силния си организъм, на грижите и материалната помощ на П.Хитов, на брат си Хр.Кунчев (който не е приет в легията по здравословни причини и работи като абаджия), на верните си другари и приятели Хр. Иванов –Големия и М. Греков. В. Левски полага успешно първите изпити през октомври 1867 г., а през ноември –декември взема успешно и втория кръг от изпитите. (Фотографира се с брат си, Хр. Иванов - Големия и др.). В легията се записват младежи с определено образование. Останалите получават военна подготовка в сръбските военни части. В Белград за легията пристигат и прославените български войводи П. Хитов и Ф. Тотъо. До началото на януари участниците в легията получават много знания, сериозна и добра за времето военна подготовка в сръбските военни части. Някои от тях са били произведени и получават военни звания.
Очакваната война между Сърбия и Османската империя не избухнала. Османското правителство било ангажирано с потушаването на критското въстание през 1867 г. и не желаело да си влошава отношенията със Сърбия. Междувременно през есента на 1867 г. начело на управлението в Сърбия застава правителството на И. Ристич, което също желаело помирение с Турция. В резултат, Втора българска легия станала ненужна на белградските власти. Въпреки противодействието на руската дипломация, легията била разтурена, а легистите прогонени вън от страната. Под въздействие на засиленото влияние в Сърбия на Австроунгария и протестите на Англия, Франция и Турция срещу подготовката на български военачалници на територията на Сърбия в сръбско военно учебно заведение, местните власти променят отношението си към предварителното споразумение и идеята за въстание. Обстановката в легията се уложнява. Режимът се влошава. Някои от сръбските офицери проявяват шовинистични претенции към части от българските земи. Недоволствата сред участниците в легията нарастват. Те са подложени на гонения. Учебните занятия се разтройват. Обезпокоени от слуховете, че Сърбия се отказва от действия срещу Турция и от подкрепа на българското въстание, легистите доброволци влизат в конфликт с преките си началници и с военния министър на Сърбия-М.Блазковац. На практика сръбското правителство повторило противобългарските си действия от 1862г. свързани с първата българска легия. Втората легията просъществувала до април/май/ 1868г. Отделни групи от участниците в легията отиват в Румъния и започват да организират чети. Обучението в легията допринася за добрата военна подготовка на много от легистите, повечето от които се включват като военни специалисти и ръководители в четите на Хаджи Димитър, Стефан Караджа и други действуващи по-късно.  Независимо от отношението на сръбски власти, специалистите приемат втората българска легия като една от проявите на сътрудничство в национално освободителните борби на българи и сърби. Опитът от втората българска легия .и от взаимоотношенията със сръбското правителство, както и неуспехът на четите през 1867 и 1868 г. създават условия за преоценка на начина по които се водят българските освободителни борби. Заслужава внимание малко известното писмо на В. Левски до Найден Геров изпратено по времето, когато той е бил в легията. То е свързано с молбата му да мине през Румъния за България. „ При дохождането Ви в Белград-пише Левски- додох при вас дано ви намерех сами да ви кажа, че искам да изляза преди времето. Макар за 25 дена да си додох по нашите места, да се намеря с познатите ми от които се чака нещо и на които трябва да се каже по напред и тогава ще имаме сигурна нашата къща с двора й. Затова моля ви сега писмено преди априлия 20 с някое средство да ме искате във Влашко и от там да ми се дадат 6 дълги и 6 къси, които се пълнят отзад....” По нататък Левски съобщава, че ако не бъде освободен oт легията и не му се дадат необходимите пушки и револвери щял да разбере, че в „нашата къща” нямало нищо. Съгласно някои специалисти В.Левски е имал предвид революционната борба, за която е говорел с вътрешни дейци в България, по времето когато е преминавал през България с четата на П.Хитов. Това се потвърждава с думите в писмото, че им е казвал: ”йоще на 1867 г. през други, че докато не дода никому да не се поверяват, от които се и чака от онова място.” Съгласно източници, някои историци тълкуват това писмо в смисъл, че Левски се е готвел да мине с малка чета в България, без да е изяснена каква е била целта на това посещение в България - за разузнаване или за установяване на връзки с вътрешните дейци, за организиране и водене на революционна агитация.
imageimage   В това писмо на В. Левски до Н. Геров от 1 февруари 1868 г. се прокрадва идеята за негова самостоятелна дейност в България. Това се потвърждава с писмото му до П.Хитов писано между 1 февруари и средата на април 1868 г.(съгласно източници точната дата не е известна) „ Да дойдете при мен –пише Левски –или да ви пиша аз какво мисля да правя и ще го направя, ако рече бог с Ваше дозволение, ако го намерите благосклонно и ще Ви моля да ми дозволите, за което ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя- губя само мене си....”  Такива думи като последните никой в отечествената ни история не е изричал, друг не ги е повтарял, те нямат прецедент или вариянт. В това писмо като благодари за грижите и помощта във връзка с боледуването си В. Левски моли П. Хитов, ако отиде във Влашко да дойде преди това при него в къщата, където се лекува в Белград да му каже и да му позволи да му пише какво мисли да прави във връзка с идеите му за създаване на вътрешна българска революционна организация. След като оздравява и след разтурване на Втората легия В. Левски прави опит да организира чета в източна Сърбия. Арестуван е и е хвърлен в затвора. След освобождаването от затвора, той заминава за Румъния, където се развиват важни събития, свързани със cъздаването на тайния централен български комитет (ТЦБК) и свалянето от престола на ръмънския княз Куза, който бил благосклонен към българското революционно движение. Съгласно източници, по това време сред българската емиграция в Румъния съществували 2 основни идейно политически течения – „млади’ и ”стари”.. „Младите” били привърженици на идеята за въоръжена борба, но не били последователни и единни в убежденията си и в конкретните действия. ТЦБК имал разнороден класов състав. В него влизали емигранти запознати с революционните движения  в Европа, които били привърженици на Мацини, Гарибалди, Херцен, Бакунин и подържали връзки с тях. ”Младите” били привърженици на идеята за търсене на помощ в освободителната борба от западните страни. Имали прозападна ориентация.. В крилото на „старите” влизали представители на едрата буржоазия, която по време на Кримската война създала организацията „Средоточно българско попечителство” или ”Епитропия”, преименувана по-късно в ”Добродетелна дружина”. Те изпълнявали указанията на Русия. Когато през 1866-67 г. освободителните борби на Балканите се изострили, именно тази дружина става създател на Втората легия. След промяната на руската политика на Балканите по-късно „Добродетелната дружина” на ”старите” се отказва от идеята за водене на въоръжена освободителна борба и застава на дуалистични позиции, т.е.  става сторонник на идеята за създаване на ”турско-бъгарска” държава.. При такава обстановка, след разтурването на легията, Левски пристига в Букурещ, където търси възможност да осъществи назрялата вече идея споделена с Н. Геров и П. Хитов да отиде в България за самостоятелни действия. Старият войвода П. Хитов продържавал да се придържа към четническата тактика, която през 1867-68 г. убедително доказала своята неефективност. В. Левски достига до съществен извод, че с чети народът не може да се вдигне на въоръжена борба, защото няма необходимата подготовка за революция. По-късно В.Левски се обявява против намерението на П. Хитов да минава с чета в България, въпреки голямото си уважение към него.. Все още не отказал се напълно от четническата тактика, съгласно източници, в края на май (началото на юни) 1868 В. Левски пристига в Турну Магуреле, където се среща с В. Ганчев-Плевнелията. Двамата се уговарят да организират малка чета и да минат в България. През юни посещава Букурещ с цел да се срещне с Хаджи Димитър във връзка с подготвяната от него чета, но не одобрява тяхната организация. Заминава за Сърбия-Зайчар, за да търси там другарите си и да организира чета за България, но властите го задържат за определено време в затвора. За този инцидент по-късно, в писмо от 11 април 1871 г., той отбелязва; ”И аз на 68-мо(лято) бях затворен в Зайчар в тъмницата, защото съм бил проповядвал на тамошните българи да умират за българщината си, че им е отечество; йоще че им съм показвал по кой начин да се земат на оръжие и как да преминат границата, щото да не би да се компрометира Сърбия.... Това беще показано същото на тамошния началник..., а той не иска да ни чуе....и ме затвори, като ме заплашваше йоще, че щял да ме даде на робияшите (каторжниците). Секиму са известни от 62-ро и 68-мо(лято) техните (на срърбските власти) пречки за нас....” През лятото на 1868.г В. Левски е арестуван за кратко и в Букурещ, заедно с други български революционери, във връзка с преминаването в България на четата водена от Хаджи Димитър и Стефан Караджа.. Румънското правителство се принудило да предприеме тази мярка, поради сериозната нота на Османското правителство за новата бойна акция на българите подготвяни на румънска територия. Левски бил освободен по здравословни причини. С участието си в двете български легии в Белград В. Левски достига до извода, че сръбските власти се стремят да използуват българската революционна емиграция за целите на своята националистична политика. Това е едно от важните негови прозрения в процеса на изграждането му като професионален революционер То спомага за изработването на нова тактика и стратегия на българското революционно национално освободително движение, опиращо се не в търсене на помощ от вън от Сърбия и Румъния) и изпращане на въоръжени чети, а в подготовка на поробения български народ за масово участие в едно бъдещо въоръжено въстание. Неговото твърдо решение да отиде в България било подкрепено от  Българското общество и на 11 декември 1868 г. той осъществява първата си обиколка в в страната продължила до 24 февруари 1869 г. Тази обиколка е имала пропагандно агитационен характер. Тя потвърждава текста в писмото му до Н. Геров (1 февруари 1867). Целта му била да се срещне с някои вътрешни дейци. При първата си обиколка той за сетен път и окончателно се убеждава, че четническата тактика е завършила своето историческо предназначение. Втората му обиколка започва на 1 май 1869 г. и продължава до 26 август 1869 г. По време на тая обиколка създава първите революционни комитети. Това е началото на новия етап в неговата революционна дейност-създаване на вътрешната революционна организация. Времето на В. Левски е време на търсене на пътища и средства за извоюване на национално освобождение, време на израстване на титани на мисълта и делото, които подготвят идеологията и ръководят националноосвободителната борба. Това като идеология и основна цел на Апостола много ясно е формулирано в изработената от него „Нареда” на работниците за освобождението на българския народ. В нея е записано; ”В една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско тиранска система и да се замени с демократска република(народно управление) на същото това място дето са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на истината и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършенното равенство между всичките народности : българи, турци, евреи, и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение по вишегласието на всички народности ще се избере.” Идеологията на Левски се изгражда в условията на политическия, стопанския, социалния и културния живот на българския народ през 50-те и 60-те години на ХIХ век. Тя се изгражда под влияние на революционните идеи на Г.С. Раковски, тяхното продължение и развитие и под влияние на прогресивните национсално освободителни движения в Европа  в края на ХVIII и през XIX век. Със своята нова прогресивна идеология Левски се издига до положението на всепризнат народен революционен вожд, безсмъртен пример за всеотдайност, подражание и жертвоготовност в борбата за национална свобода и социален прогрес. Тази „Нареда” е  плод на неговия опит и творчески ум. Съгласно източници тя е написана без да ползува каквито и да било други образци. Левски пръв от своте съвременници достига до идеята за създаване на мрежа от революционни организации в България, ръководени от централен комитет. Тяхната задача била да подготвят българския народ за революционно освободителна борба. С това  той застава срещу привържениците на четническата тактика. Другата му заслуга е свързана с освобождаване на национално революционно движение от зависимостта на външни сили, ръководещи се в своята политика от Османската империя и българското освободително движение от користни цели и интереси
                В резултат на идейното си израстване през 1867 г. Левски последователно и закономерно поема пътя на професионалния революционер, скъсвайки завинаги с миналите си знятия (учителствуване, пеене в църкви и др), като се посвещава изцяло на делото за освобождението на отечеството, което в същност още от 1861г. става смисъл на неговия живот.


http://www.youtube.com/watch?v=9n5og87Qkvk
  image  Паметникът на апостола в Карлово

   image
                                  Паметникът на Апостола в София

                                                    http://vbox7.com/play:e160de0a   Забележка. Материалът е подготвен като са използувани различни източници, ,някои от които са твърде оскъдни и почти непознати за широката.читателска ауудитория                                                                                               Подготвил ;  д-р.Богомил Великов Колев



Гласувай:
3



1. magnoliya - Ех,
19.07.2011 16:46
каква е била мечтата, за какво се е борил Васил Левски: за равенство между всички народности, населяващи нашите земи. Мечтата му не се сбъдна, за равенство вече никой не говори.
Поздрави за обширния материал, свързан с живота и делото на Апостола!
Поздрави и за клиповете!
Лек и прохладен ден желая!
цитирай
2. bogomil - Здравейте магнолия
20.07.2011 16:17
Темата която отваряте във връзка с живота и делото на Апостила с неговата нравствена чистота кристално чист патриотизъм, саможертва пред олтара на отечеството, пренебрегване на личното в името на обяественото в името на своя народ и идеал, който днес остава само в историята е много голяма и дълга.по обем и съдържание. Левски е имал и последователи верни другари споделящи неговите рачзбирания, възгледи, мироглед. В наши дни упрвляваяите силните на деня използват портрета на Левски като икона качейки го по стените на луксозните си кабинети. Преклонението пред материалното пред парите и богатсъвото убива по ценното, онова което крепи и въздига човека и обществото като цяло-духовното Отечеството ни има нужда от нов апостол, За съжаление времената в които живеем са примиренчески, да не кажа робски за мнозинството от народа и никога или поне скоро няма да се повторои велико българско възраждане от 19-ти век в съответствие със съвременния начин на живот и неговите пре4дизвикателства... Остава ни само да се гордеем с нашите деди, с нашите герои и аппостили и с най-великия син намайка България за всички времена- Васил Левски

с поздрав,увжение и най-добри пожелания

www,bogomil.blog.bg
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2026772
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031