155 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СЪЗДАТЕЛЯ НА ХИМНА ЗА 24 МАЙ - СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

http://www.youtube.com/watch?v=mMM5uWZPW1k

           През настоящата година се навършват 155 години от рождението на големия родолюбец, Стоян Михайловски, чиито живот и дело са свързани с развитието на българската литература и култура, на българския печат и най-вече със създадения от него химн на българското просвещение изпълняван от учащите се при честването на най-българския празник на Славянската писменост и култура-24 май Той е роден на 7 януари 1856 г в гр. Елена в семейството на Николай Михайловски. Не буди съмнение фактът, че върху оформянето на характера и развитието на малкия Стоян, съществена роля са изиграли неговата семейна среда, включваща и известния му чичо Иларион Макариополски  През 1872 г. завършва френския султански лицей в Цариград, където се оформя с борчески настроен характер. Обществените недъзи стават причина често да влиза в остри спорове и дискусии, защитавайки умело своите възгледи и убеждения. Както е известно 60-те и 70-те години на 19-ти век са характерни с подем в националните борби на българския народ за освобождение от чуждо господство; борба за просвета и култура, за независима българска църква.срещу гръцкото духовенство и за политическо освобождение от отоманското владичество. Стоян Михайловски не стои настрани и не съзерцава тези събития. По времe на две годишното си учителствуване той се включва в борбите на своя народ и тази негова дейност става известна на гръцкия владика и на османлиите. Арестуват го и го изгонват. Принуден е да продължи желанието си за образоване във Франция. Записва се за студент в Юридическия факултет на университета в Екс ан Прованс.  Избухването на руско-турската освободителна война през 1877 г . става причина за неговото завръщане в Българско. През тези паметни години българската интелигенция е завладяна от високопатритични вълнения и стремежи за включване в национално освободителната борба със желание да даде своя принос във величавото и свято дело. Героичните събития по време на войната оставят дълбоки следи в спомените на бъдещия творец.  След Освобождението и възкръсването на Третата българска държава с цената на хиляди жертви –наши и чужди (Руси, румънци, финландци и др.), Стоян Михайловски се отдава на публицистична дейност при нейното изграждане. С първите си публикации в списание  „Читалище” „ Ден” и вестник „Стара планина” той се стреми да пропагандира свободния живот, нравствените принципи и човешки добродетели. В първите си стихотворения „Към България”. „Към моите братя българи”, „Вярата ми в бъдещето на България” талантливият творец отразява както патриотизма и вярата му в бъдещето на Родината, така и свободолюбието, националната гордост и оптимизма в нейното светло бъдеще и развитие.  След като завършва юридическото си образование, работи като адвокат, учител и преподавател във висшето училище (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски”), и се изявява като активен общественик, деен народен представител, талантлив и войнстващ журналист и публицист. Животът на Стоян Михайлобски е изпъстрен с много словесни битки, уволнения и преследвания. С публицистичната си дейност той си създава много врагове и в двореца и в обществото, сред политици и управляващи. Защитава славното ни близко и далечно минало, Иван Вазов и други видни творци  от нападките на обкръжението около списание „Мисъл”  Пред народното събрание Стоян Михайловски се изявява като блестящ оратор, противопоставя се на Батемберг и Фердинанд относно политика насочена към Германия, смело защитавасславянската идея и се утвърждава като ревностен русофил. В началото Ст.Михайловски е бил дописен член, след това от 1898 г. редовен член на Българското книжовно дружество (БАН) . Статията му „Потайностите на българския дворец” във вестник „ Ден” през 1904 г. става причина да бъде подведен под съдебна отговорност, осъден с условна присъда, и уволнен  като преподавател във Висшето училище. Разболява се. Известно време сътрудничи на „Църковен вестник”, пише и някои стихотворения. Уморен от битките, болен и изтощен Михайловски прекъсва острата си сатирична и активна творческа дейност и през 1905 г. отправя молба до народното съврание за отпускане на пенсия. Стоян Михайловски умира на 3-ти август 1927 година, почти напълно забравен. Остава да живее богатото му творческо наследство,  включващо; басни, епиграми, афоризми, пародии, поеми, философско сатирични сонети, поезия, публицистика Той притежава енциклопедични познания и е признат като един от най-плодовитите писатели творили в края на паметния 19-ти век. продължител на идеите на Великото българско възраждане, за културно издигане и развитие на народ и Отечество, Много от неговите произведения насочени срещу забравата на идеалите на великите български възрожденци, срещу отстъплението от традиционното родолюбие в името на което българите са жертвали своя живот за свободата и просперитета на отечеството, срещу бездушието, партизанщината и боричканшето за власт, срещу социалната несправедливост, звучат актуално и се четат с интересш и днес. Високо образован и ерудиран, запознат с философските учения на неговото време Ст. Михайловски се чуства задължен и призван да бичува разпуснатия морал, да критикува и осъжда алчността и кариеризма, недъзите и пороците и с поетичното си сатирично слово да призовава за борба срещу това зло. Богатото творчеството наследство на народния будител Стоям Михайловски е достоен пример за поколоненията как да се използва силата на литературното слово в борбата срещу отрицателните и негативни прояви, при утвърждаване градивната сила на човешките добродетели, родолюбието, трудолюбието и всеотдайността в името на народ и отечество. Стоян Михайловски е автор на множество сатирични произведения, между които заслужава да бъдат споменати; първата му стихосбирка „Тръне”, произведенията ”Поема на злото”, „Железни струни”. „Нашите писачи и газетари”, „Философски и сатирични  сонети”, „Книга за оскърбените и онеправданите”, „От развала към провала„ , ‘”От турско по-лошо”, „ Държавен храненик”, „Искател на прославление”, „Един именит сановник”, „Нашите партизански вестници”, „Бог високо, цар далеко”, „Книга за българския народ” и др.  Изброените заглавия,  наред с басните „Бухал и светулка”, „Орел и охлюв”, „Секира и търнокоп” сами по себе си говорят за неговата непримиримост към злото, принизения морал, продажната същност на малограмотни политици и управляващи, за необходимостта от борба с невежеството и мрака, срещу пороците,  кариеризма и властолюбието.  В „Железни струни” , „Гответе почва” . „Световна книга„ ,.”Кирил и Методий” , „Напред”  и др., той показва градивната сила на просветата, образованието, културата, вярата в народната съзидателна мощ, и преклонението пред великите дела на предшествениците в историята и призовава; „Напред! Със труд и ум, и дързост се вдигат цели планини! Напред ! Тук долу всяка мъдрост в таз само думица стои!”. Безспорно най-значимото  произведение на този изтъкнат и войнстващ български творец и патриот, предизвикващо чуство на гордост, оптимизъм, вяра и надежда в светлите бъднини, превърнало се във вълнуващ всяко българско сърце национален химн в прослава на образованието, просветата, културата, науката и преклонението пред тяхната духовна и градивна мощ си остава безсмъртната творба „Върви народе възродени, към светла бъднина върви С книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови!”

http://www.youtube.com/watch?v=KJDAH3Qnb5k&NR=1   Забележка.  1. Материалът е подготвен като са използвани литерарурни и исторически източници и проучвания
                                        2. Материалът е публикуван  на книжен носител - във официален български вестник през 2011
                     1856 -1927                                                                                        Подготвил; д-р Богомил Великов Колев                

Благодаря за подробната биография на Стоян Михайловски, написал "Върви народе възродени!".
Приятно ми беше, красиви и слънчеви празнични дни!

Сам се самоизтрихте! Тъкмо бях написал отговор на Вашия коментар. Възможно е да сте бил познат! Какъвто и да сте бил фактът, че се криете зад маската си на анонимност говори, че не сте лоялем, коректен, почтен блогер. който уважава своите събратя в Интернет. Според вас аз си губя времето с глупости и не изучавам езика български. Да губя го, всяка свободна минута чета книги, вестници, списания, посещавам библиотеки, не само Интернет. Пиша научни и полулярни статии във вестници и списания, някои вкарвам в Интернет. (За справка моите сайтове; www.vestnitcibogomil.blog.bg; www.nautchnitrudove.blog.bg.
При интерес, започнете отварянето в реда ...4,3,2,1). Така според вашата критична препоръка, аз продължавам да уча езика на който , вероятно и вие говорите. Занимавам се и с много и друг вид работа. Интернет не е боклукчийско кошче. Той е средство и място за обмяна на опит и информация, за самообразоване и учене, място за обогатяване на познанието за миналото и настоящщето на милото но отечество и на света, място за запознаване с достиженията на нашия народ и на човечеството, а не кошче за буклук... Аз оставям моята глупост в този и други постинги, не се срамувам от тях. дори и да имат недостатъци. Не се срамувах от Вашата безлична критика, която вие вероятно сам сте вкарали в кошчето за смет и по този начин оставате скрит или под прикритие. Сигурно пак ще се появите някъде при някой друг блогер, изляззъл от виртуалната си крепост със срамната си маска.. Аз исках да оставя коментара ви, за да видят другите читатели и да оценят кой си губи времето и с какво. Приемам критика, но коректна не зад срамна и грозна анонимна маска. безлична. подигравателна, дразнеща и обидна. Старая се да уча български език, съгласно вашата неаргументирана критика и препоръка. Ученето е за цял живот! А вие предполагам не си губите времето с четене!
За ваша лична информация, материалът, показан в този постинг е публикуван във вестник "Дума", бр.111/17 май 2011). Възможно е това допълнение в забележката да ви е издухало и самоизхвърлило в кошчето!?. Мисля, че името на този родолюбив българин (Ст.Михайловски) беше позабравено. Това са глупости според Вас!!? Други са ги оценили, даже някои са ги побликували в престижен вестник. Не искам да ви обиждам, но на вашия (вече изчезнал, издухан или самоизтрит) коментар бих отговорил с думите на Паисий Хилендаески. "О, неразумний юроде(анонимнико), поради що се срамиш от своя род и език."!?
В заключение позволете ми да ви препоръчам най- учтиво следното. Утре като станете, смъкнете си шапката, ако носите такава, обязателно си смъкнете срамната и грозна маска, пуснете химна по текста на Ст. Михайловски (спомнете си за него, и за празника) коленичете и след това с гордо вдигната глава запейте този химн в прослава. на буквите, на техните създатели, на знанието, на славянската и българска наука и култура, на милия ни език и говор. Ако падне поне една сълза, вие сте истински българин (българка), който (която) се гордее със своя род и език и с това, че "И ний сме дали нещо на света" Предполагам , че сте Българин (българка)! В противен случай се замислете над себе си, кой сте, какъв сте , какви са вашите ценности и накъде сте тръгнали....

Бъдете жив и здрави драги анонимнико!

http://www.youtube.com/watch?v=KJDAH3Qnb5k&feature=related
Приятно посрещане на великия ни най- български празник!

www.bogomil.blog.bg

Благодаря ви за хубавите думи и пожелания. Вероятно вие сте прочела коментара преди вашия на един анонимен блогер.
Бях два дни на ранчето занимавах се с много физически труд, от който не се срамувам, но яко се изморих. Като се върнах, пуснах сутринта този постинг без илюстрации и допълнения, които поставих по-късно. Към обяд видях коментари и реших да отговоря. Тъкмо бях написал отговор на анонимния блогер и видях, че той е изтрит. Вероятно авторът на коментара сам се е изтрил, като е прочел в забележката, че глупостите с които се занимавам, т.е които съм бил писал в този постинг според него, са публикувани във вестник. Чудех се какво да отговоря на такъв човек, който се крие зад срамна си маска. И така реших да оставя отговора си, макар че някои блогери ще се чудят защо го има този мой отговор-коментар, Оставих отговора си защото този негов коментар засяга не толкова моята лична персона, колкото подигравка с паметта на автора на химна в прослава буквите и знанието. и самият голям най-български празник
Искрено благодаря за Вашата оценка. С удоволствие ви изпращам този велик химн, единствен в света в прослава на буквите, на знанието и културата. А в тях е просперитета на един народ. Пайсии пръв е осъзнал това и става причина за Великото българско възраждане, започнало чрез просвета и култура, и за самостоятелна българска църква с проповеди на езика български, за да се достигне на тази основа до политическо освобождение от османско господство. И сега в наше време- образованието, науката и културата са темелите върху които трябва да се гради просперитета на милото ни Отечество!

http://www.youtube.com/watch?v=ISlDxSWr7WM&feature=related

Честит Празник!

с поздрав, уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg

прочетох коментара и си помислих какво същество, какъв безродник може да стои зад този коментар, защото един Българин не може да не почита наследството, оставено от дедите ни, а още по-малко химна за Светите братя Кирил и Методий. Прав сте,че "и ний сме дали нещо на света", но такива хора не могат да оценят това "нещо", което сме дали, защото не познават многовековната ни история. Нямам претенции и аз да я познавам достатъчно, но уважавам хората, които са се постарали да ни представят някои позабравени епизоди от нея.
Благодаря, приятен ден!

Благодаря ви, че сте прочела коментара на този анонимен блогер! Вие сте истинска честна рoдолюбива българка, която може да бъде пример за някои блогери, особено като този анонимен читател. Признателен съм ви за становището свързано с 24 май.

Бъдете жива и здрава!

Весел празник!

с поздрав и уважение www.bogomil.blog.bg

Да имаш азбука за своя език - това е една от най-ценните придобивки за един народ. Има за какво да отбелязваме по най-тържествен начин 24 май.

НЕУМОРЕН..БУДИТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Нека ни е Честит Празника на Славянската писменост!

Неуморен будител на нацията
Неуморен будител
07:39 Многоуважаема Джулия Бел,
Наистина Стоян Михайловски е бил неуморем войнстващ будител на нацията и си остава такъв, макар че в наше време е позабравен. Добре че около 24 май някой се сети за него и публикува нещо за живота и високоблагородната му дейност
Честит празник!

с поздрав, уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg

Уважаема magity
Благодаря за поздравленията по случай светлия ни национален празник на буквите, образованието, науката и културата, и на общославянския празник на писмеността. Честит празник и на вас. Весело прекарване на този хубав ден!

с поздрав, уважение и най-добри ;пожелания

www.bogomil.blog.bg