ДЕНЯТ НА  СВ.СВ „КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА”               Денят на светите равноапостоли цар Константин и неговата майка царица Елена се празнува на 21 май. Тяхното управление се свързва с едно от най-важните събития в историята на Християнството, характеризиращо се с налагането му като официална и господстваща религия. Константин е роден около 280 г. Управлявал Римската империя от 324 до смъртта си през 337 г. и обединил империята, която до тогава била управлявана от кесари /съуправители /. Съгласно източници, през 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който се разрешава свобода на вероизповеданията, а християнството става една от държавните религии. Той приема християнството в края на живота си. Съгласно източници, по време на неговото управление през 325 г. се свиква в Никея Първият вселенски събор, на който е осъдена арианската ерес. Това е период, в който започва много активно строителство на храмове и манастири. Царица Елена отишла на поклонение в местата, където е живял Исус Христос, открива кръста, с който той е бил разпънат и построява много черкви в Иерусалим, Витлеем, и в Елеонските планини.               Християнският и народен култ към светите равноапостоли Константин и Елена се почита в България. Той е особено силно развит в Странджанския край-предимно около Малко Търново. На 21 май в Странджа се играят нестинарски игри, чиито изпълнители са предимно жени на възраст, в която могат вече да раждат. Една от жените изпълнява ролята на Главна нестинарка. Според поверието, единствено тя може да предаде на другите нестинарска божествена сила и вдъхновение. Нейният дом се смята за свещен и се нарича „конак”. Има обикновено параклис на светите равноапостоли Константин и Елена. С наближаването на празника започва и подготовката за него. Те обхождат параклиса и лековитите извори, почистват ги и измазват стените на черквите. Сутринта на Костадинов ден всички се събират в „конака” на главната нестинарка. Пристигат тъпанджиите, който постоянно присъстват в ритуалното шествие. Главната нестинарка черпи всички и ги отвежда в параклиса, където в специални за целта червени калъфи през цялята година се съхраяняват иконите на св. Константит и св. Елена. Тук е и свещенният нестинарски тъпан, който не се използва по никакъв друг повод, освен по време на нестинарските игри около огъня. С иконите в ръце нестинарките се отправят към извора /аязмото/ на светците, като се сменят да носят иконите. Там се отслужва литургия и до късно през нощта на поляните се устройва т.н „панагири”.. Всички носят курбан и обредни хлябове. Извиват се кръшни хора, пеят се песни, устройват се борби.. Привечер всички се връщат на големия селски мегдан, където през деня е горял голям огън. В деня преди 21 май, всяко от нестинарските села натрупва от 30 до 50 коли сухи дърва сред някоя поляна близо до извора, запалват дървата. На празника пристигат; кой на кон, кой с каруца, кой пеша. Идва процесия водена отпред с иконите Завързва се хоро около огъня. Към залез Слънце жарта се разстила на по-широк терен. Музикантите свирят и когато светият тъпан задумка, нестинарите влизат и играят боси в огъня със светещи икони на Константин и Елена в ръка. Нестинарите започват своя огнен танц върху жарта и постепенно изпадат в транс, обладани от свръхестествени сили и мощ. Те стъпват с много ситни танцови стъпки в жаравата и издават характерни звуци.”Прихванати„ /изпаднали в транс/ от божествените сили и от светитите икони, те установяват контакт с тях. В резултат на това те добиват способнността да разговарят с мъртвите и да пророкуват. Съгласно източници, има запаметени случаи, когато по време на танца нестинари са достигали до предсказване на по-късно случило се предстоящо бедствие; градушка, суша, болести, епидемии, дори войни. След като играта свърши, начело с иконите носени от главната нестинарка, всички нестинарки отиват в дома й, събират се в „конака” или в пригоденото за целта параклисче и започват да се молят и да празнуват около трапезата, която главната нестинарка е подготвила.  Съгласно източници, в Южна България св. Елена се почита като господарка на градушките. Според поверието светицата носи ледените късчета в ръкава на бялата си риза. Ако стопаните не я почитат, тя им носи като наказание градушка”. В Тракия Елена и Костадинка се отъждествяват като две сестри. В Троянско и Тетевенско св. Елена се почита от жените, за да се предпазват от „синята пъпка”. В тези райони на Стара планина св. Елена се смята за сестра на св. Петър и св. Павел. В Провадийския район пък тя влиза в в „роднински” отношения с други християнски светци. Съгласно поверието на местното население, св. Елена  се почита като сестра на св. Петър и св. Павел. В района на Провадия тя влиза в роднински „отношения” с други христоянски светци. Местното население вярва, че св. Елена е най-малката и грозна сестра на светците Варвара, Сава и свети Никола. Нейният празник е на 7 декември. Стопанките месят пити със сода, намазват ги с мед и ги раздават за ”лелино здраве”, с други думи за предпазване от шарка и други болести. Според вярванията сестрите Варвара, Сава и Елена са покровителки на детските заболявания. В Родопския край Костадиновден е известен като ”Предой”, „Мандра” или ”Отбив”, защото на този ден пастирите отлъчват (отбиват) агнетата от майките им и издояват първото за годината мляко. Овчарите устройват пищна празнична трапеза край къшлите. На някои места в Тракиийския район денят се нарича „Кърчина” и се смята, че на празника Слънцето е много силно. Стопаните прибират добитъка в оборите, за да не „кърчаняса”( слънчаса). Съгласно източници това показва, че в народния култ са запазени следи от някогашното обожествяване на Слънцето и на огъня. Смята се, че поради тези причини светците се почитат и като покровители на златарите и на техния занаят.   Забележка; Материалът е подготен като са ползвани изочници от  богатата съкровищница на българския народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, традиции и празници..                                                              Подготвил; д-р Богомил Великов Колев             

Хубав, обширен постинг за живота на двамата светци!
Лек и приятен ден!

Аз моля да ме извините, че чак сега отговарям на този ваш коментар. Благодаря ви за мнението! Бях ви писал че два дни съм на ранчето. Сега, след като напиша този отговор, ще посетя вашия блог за да си отдъхна ... Там си почивам истински, под дъха на красотата и аромата на цветята сътворени от великата природа и отглеждани от вас с такава любов.. Знаете това.
Един случаен сън на император Константин става причина да се прекратят безжалостните жестоки преследвания, мъчения и избиване на християните. Пред важна битка той сънува Хрустовия кръст. На другия ден нарежда на всички бойни знамена и други атрибути от снаряжението на всички войници да се постави "кръст". Печели битката и приема, че тази битка му е дадена от християпнския бог, който до момента те не са почитали. (Римската grobnica в Силистра е строена във века, в който е управлявал Константин). Елена тръгва по пътя по който е минавал Христос и навсякъде нарежда и помага да се построят храмове за миряните да се молят на Бога и на неговия единствен син Христос . който се е жертвал за спасение на хората. Конастантин и Елена са канонизирани именно заради този принос към Човечеството.

с поздрав

www.bogomil.blog.bg