AПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ – АПОГЕЙ НА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА


http://vbox7.com/play:c14b8fe1

    
http://vbox7.com/play:e5545020
                  Изминаха 135 години от паметните Априлски дни на 1876 г. Това значително събитие, представляващо връхната точка на нашaтa национално освободителнa ревoлюция в епохата на Великото българско възраждане, продължава да предизвиква интересa на целокупния български народ. С основание можем да си зададем въпроса, ако не беше тази славна, героична и трагична епопея, разстърсила с такава сила обществeното и политическо мнение на целия свяt, щеше ли само след една година да се достигне до Руско - Турска война, до Сан Стефанския мирен договор, т.е до освобождението!? До тази кулминационна точка на Българското национално възраждане народът достига след дълги и неуспешни опити за отхвърляне на османското владичество по своите земи. Не случайно Априлското въстание се определя като единствената организирана общобългарска въоръжена проява имаща ясен характер- политическо освобождение от чуждо господство.   В световната история има записанин не малко случаи, при които окупираните и покорени народи са се приобщавали, към своите завоеватели, без съпротива. Такъв е случаят, например с приспособяването и на траките при нахлуването на славяни и прабългари по техните. земи  Най-вероятната причина за създаване на такива добри взаимоотношения може да се търси в еднаквите материални и духовни интереси на базата на сходен начин на живот. При нахлуването на османските турци, очевидно не са съществували такива предпоставки, тъй като двата народа са имали различен начин на живот, бит, култура и не на последно място-религия, Българите не са се примирили и приспособили към завоевателя;. правили са бунтове, въоръжена съпротива, дори и опити за въстание още в първите години след падането под отоманско владичество. В началото на 15- ти век, през 1408 г. избухва въстанието на Константин и Фружин, през 16-ти век – първото търновеско въстание -1598 г. , през 17-ти век- избухват героичното Чипровско въстание-1688-1689г. и второто търновско въстание – 1689 г.,  През 18-ти век, освен неорганизирани откъслечни хайдушки прояви предимно за лично отмъщение, няма други въстания,  Вместо да се засилва борбата срещу чуждото господство, тя отслабва и се води стихийно. Само хаидутите, борещи се предимно за лично отмъщение, напомнят за съпротивата на българите. Отоманската империя успява да ликвидира българските политически, адмнистративни, християнски, военни струтури и да спре за векове икономическото и културно развитие на българите, превръщайки ги в безлична „рая”, „гяури”, мъчейки се да ги асимилира и приобщи към мюсюлманската вяра. Народът забравя своето минало - славните дни от Първото и Второ български царства. Достига се до там, че Европа почти нищо не знае за тяхното съществуване като народ, нация и държава. Българите не знаят кои са, от къде са дошли, или са забравили, че с мощта на тяхната предишна държава са се съобразявали всички народи от европейския континент. Идва времеразделно, когато една част от българите насилствено е помохамеданчено, а друга започва да се гърчее и да учи в гръцки училища. Липсва българско светско училище,. независима самостоятелна българска църква. Гръцки духовници проповядват християнската религия на непонятния за тях гръцки език  Българското население намаляав застрашително до критична степен, допираща се до опасност от нейното загиване като  етнос и народ. Все пак християнската вяра остава, като важна предпоставка за оцеляването. Към края на 18-ти век проблясва първата искра, която запалва факела на надеждата, за да освети пътя на спасението, съживявайки славното ни историческо минало Началото на българското национално освободително движение е свързано с името и делото на Паисий Хилендарски, който пръв усеща тенденциите в българското общество. С Паисий започва събужднето на българите и осъзнаването им като народ и нация.  Изстрадал незавидната участ на своите братя българи, видял опасността те да потънат в дълбок сън и гибелен мрак на невежествено човешко стадо, да загубят своето народносно самосъзнание, той пръв.със своята „История Славяно българска” възкресява славното ни минало и запалва народното недоволство. Разказвайки за историята преди падането под османско владичество, Паисий не случайно величае славните български царе с тяхната сила и мощ, с блестящите победи над някогашните могъщи противници; Византия и кръстоносците, набезите на чуждите татарски орди и на други племена. .Неговите последователи Софроний Врачански, Васил Априлов и Юрий Венелин, Неофит Рилски, Неофит Бозвели и плеядата знайни и незнайни  просветители започват активна борба срещу чуждито господство на два важни фронта; създаване на собствена българска просвета и култура и на самостоятелна българска църква.  Основават се български светски училища,. подготвят се в чужбина (предимно в Русия) български учители,.в читалищата се играят първите пиеси от български автори. Чрез посветна, книжовна и читалищна културna дейност, народът се запознава със своето славно и героично минало, Това повишава тяхното самочуствие и воля за борба.. Победата на Русия над Наполеон стимулира балканските народи към освободителни движения, Русия е важен фактор в Европа. Тя почти напълно контролира т.н. Източен въпрос. Балканските държави (Сърбия, Черна гора, Румъния) се борят за своето политическо освобождение.  Интересно е да се отбележи, че по това време, съгласно източници в градацията на външните приоритети на Русия, по отношението на Източния въпрос България е на четвърто място, след Черна гора, Сърбия и Гърция. Някои от тях като Гърция и Сърбия изживяват по рано своя ренесанс. Закъснялото възрожденско развитие на българите все още не им позволява да се възползват от създалите се благопрятни условия за организирана борба. Независимо от това успехът на революциите в Гърция и Сърбия, със съдействието нас Русия, дава импулс и кураж на някои будни булгарски родолюбци да последват техния пример. Паметни ше останат в нашата летопис; освобождението на областта около Силистра в поредната руско-турска война в началото на ХIХ век повдигнала вярата и надеждите на българите, че Русия (Дядо Иван) ще им помогне за освобождението с назначаването на славния к-н Георги Мамарчев за първи български управител- кмет на града (1829-1835), и Велчовата завера под ръководството на Велчо Атанасов Джанджията и Георги Мамарчев в Търново през 1835 г, целяща с въоръжено въстание да предизвика, нова руско-турска война. Провалът на заверата показва, че българският народ все още не е достъчно зрял и готов да организира и реализира общонародно въстание. Именно поради тези причини през 40-те и 50-те години на 19-ти век основните усилия на събуждащия се народ са съсредоточени предимно в просветна и църковна борба, която успява да обедини българското население, подготвяйки го по този начин за предстоящата политическа борба, чрез национална революция. Църковната борба в северозападните български земи с въстанията в Пиротско и Берковско (1835-1837), Ниш (1841), Видинско (1850 ), бунтовете в Браила с участието на Г.С.Раковски (1841-1843). имат определен политически замисъл. Кримската война (1853-1856) избухнала във връзка с решаване на източния въпрос, отново предизвиква надежда за политическо освобождение, но все още липсва идейна и политическа платформа иа движущи сили и организация, които да подготвят и поведат народа на общонационална борба. . След Кримската война, загубилата войната  Русия понася тежък удар на парижката конференция през 1856 г. Вече победителите в тази война определят условията на Русия. Тя губи своя монопол при решаването на Източния въпрос. Съотношението на силите се променя. От друга страна  през 60-яте години на 19-ти век стават важни събития създаващи благоприятна условия в международна обстановка, която оказва сериозно въздействие.върху изострянето на Източния въпрос. Обединената Бисмаркова Германия се налага като велика сила и започва да оказва съществено влияние върху решаване на проблемите в Европа и по специално на тези свързани с Източния въпрос, който изостря борбата между великите сили за европейско надмощие.   При решаването на Източния въпрос след Кримската война, за разлика от съседите си, българите се оказват отново неподготвени в своята революционна борба и остават сами Русия е предпазлива, губи предишното си приоритетно отношение към Източния въпрос,. въпреки опитите на Германия да я тласне в нова война с Турция. Великите сили застават зад Високата порта. Очертават се две възможности за решаване на българския въпрос; едната- получаване на автономно управление в рамките на империята, без рисковани въоръжени действия, а чрез реформи и компромиси  Другата възможност е общонационална въоръжена революция, целяща ускорена подготовка за политическо освобождение от чуждо господство Емиграцията ни в чужбина се разделя на две-стари и млади. Първите са привърженици на бавния, но сигурен начин за постигане на целта, без кръвопролития, чрез просвета, компромиси и реформи, вторите са буйните младежи, привърженици на идеите на Мацини и Гарибалди, които са революционно настроени и приемат самопожертвователните действия срещу османската империя, с цел отново да обърнат внимание на великите сили за решаване на Източния въпрос. Активното германско влияние при решаване на проблемите в Европа стимулира българите, дори ги подтиква за борба Г.С. Раковски пръв прозря назрелите условия за извършване на организирана революция, която да доведе до политическо освобождение  от османския деспотизъм и до унищожаване на феодално спахийската система, спрели икономическото и културно развитие на България с векове. Той пръв достига до извода, че само с просветна, читалищна културна дейност и създаване на самостоятелна българска църква, с компромиси и реформи не може да се достигне до реализация на главната политическа цел. На тази основа той пръв става изразител на вековните въжделения на изтрадалия и угнетен български народ, като посочва единствено правилния път –въоръжената организирана революционна борба Той пръв установи, че благоприятни условия за това създадават големите социално икономически промени в османската империя, довели до остри национални, политически и социални противоречия, респ, до нейния упадък и загниване. Раковски пръв долавя и изменящата се политическа обстановка в Европа,  създаваща благоприятни възможности и условия за подготовка и извършване на общонародна  революция в земите български и на практика става нейн  идеолог, стратег, организатор и водач с ясно определена цел-политическо освобождение.. Всичко това дава тласък за формиране на мощно национално освободителню движение,   развитие на тактиката и стратегията на борба; изразяваща се в началото в осъзнатата необходимост от прерастване на хайдутството за лично отмъщение в организирана хайдушко четническо движение, трупане на опит и установяване на неефективността и изживяната историческа роля на четническата тактика, създаване на вътрешна революционна организация с тайни комитети в Българско, за да се стигне до мощен подем на националната революция, Създават се движущите сили и водачи, подготвят се кадри на бъдещата революция (двете белградски легии), трупа се нов опит, върви се към организирана революционна дейност осъществявана от Българската емигараци, БРЦК и от вътрешна революционна организация във всички краища на българските земи. Преминава се през генералната подготовка за общонародно въстание –с неуспялото староагорско, червеноводско новоселско и шуменско въстание през септември 1875г. Така че до връхната точка на Националната революция - Априлското въстание през 1876 г. се достига постепенно, през целия период на Великото българско възраждане, свързан с преодоляване на редица препятсвия, промяна на международната обстановка, трупане на опит, съзряване, организация,  подгоптовка на революционни движущи сили на ръководни и военни кадри, създаване на определена коопрдинация, взаимодействие и съгласуваност в борбата на трите неразривно свързани помежду си фронта на борба за; просвета и култура, самостоятелна българска църква и  национално освободително движение.  Безспорно до политическо освобождение от чуждо госпопдство не би могло да се достигне без просвета и независима българска църква. Султанска Турция, независимо че излиза победителка в Кримската война се намира в криза; характеризираща се с икономическа и техническа изостаналост, финансово разстройство и старомодна войска, корумпиран бюрократичен държавен апарат, вътрешни противоречия. Русия въпреки сложната обстановка на европейската сцена е лично заинтересована от решаването на Източния въпрос. Този проблем е свързан с нейните интереси, престиж и авторитет като съюзник и покровител на балканските народи.  От великите сили Германия, също ръководена от собствеите си интереси, търси начни за решаване на източния въпрос, чрез своята дипломсация. Френско германският конфликт през 1871 г.и, новата политическа обстановка в Европа определена от него,. подкрепата на Русия от Германия, създават добри условия за избухване на въстания на Балканите. През лятото на 1875 г  избухва въстанието в Херцеговина и Босна. Източният въпрос силно се изостря и става приоритетен кризисен проблем,  от решаването на който са заинтересовани всички европейски велики сили. Германия активно се включва в дипломатическа действия и прави всичко възможно като сдъюзник на Русия конфликтът на Балканите да се разраства  В този важен и съдбовен момент се създават изключително благоприятни възможности за ускорена подготовка на общонародно въоръжено въстание в българските земи. На страниците на вестник „Знаме” от 12 август 1875г. Христо Ботев призовава българите към незабавна „отчаяна революция”. В Букурещ се провежда общо събрание на БРЦК, на който се набелязва план и се взема спешнио решение за избухване на въстание. Въстанието през 1875 г в Североизточните български земи и в Старозагорско неуспява, поради прибързаност и затихване на дейността на вътрешната реоволюционна организация, след гибелта на Апостола Левски. Поуката, въпреки някои разноглассия  обаче е ясна и точна –курс към общонационална революция . Към края на 1875 г..в Гюргево  революционно настроената младеж, последовател на идеите на Ботев и Левски единодушно приема единствено правилното решение-всеобщо въоръжено въстание през пролетта на 1876. и начертава в най- общи линии плана и тактиката на въстанието. Определени са четирите революционни окръга, назначени са главните апостоли на въстанието и са изпратени през зимата на 1876 г в Българско за подготовка на бунта, която трескаво протича. . Въпреки неизбежното поражение и някои слабости в подготовката и провеждането, избухналото на 20 април ( ст.ст) 1876 г  въстание изиграва своята безспорна историческа роля за следващото решаване на източната криза - освобождение на България. Водачите на революционния бунт - апостолите Г.Бенковски, Ст. Заимов, З.Стоянов, високообразованите Ц.Дюстабанов, Т. Каблешков и др. са знаели предварително, че въстанието няма да бъде успешно, и че трябва да се принесат в саможертва в името на свободата на своя народ и отечество, за да бъдат чути от света. Ботев и неговите привърженици добре са съзнавали, че те и българският народ трябва да пролеят много кръв, за да извоюват лелеяната свобода и независимост.  Ботев полага усилия още в началото на Априлското въстание да привлече вниманието на Европа към проблемите на своя народ, чрез страниците на на вестник „Нова България”  Още по време при превземането на легендарния „Радецки”, независимо че въстанието вече е потушено, той  прави всичко възможно с поведението си и с телеграми да привлече вниманието на целия свят и да го накара да чуе за българите и тяхната саможертва пред олтара на Отечеството. Апостолът на четвърти революционен окръг Георги Бенковски гледайки димящите пожари на селищата, при оттеглянето на въстаниците заявява пред своите другари „Моята цел е постигната. В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, от която той никога не ще оздравее. а Русия, тя нека заповяда!” И наистина героичната борба на въстаниците и кръвопролитията стават достояние на целия свят, чрез съобщенията и дописките  на руски, немски, английски, френски, американски , чехски, румънски и други дипломати и журналисти. В европейските страни се разгръща масово движение в подкрепа на българския народ. Известни творци като Виктор Юго, Константин Иречек, Чарлз Дарвин. Оскар Уайлд и др., публично изказват своята солидарност с българите. Създава се комисия, която да проучи зверствата на османлиите на място. Най-силен и разстърсващ е отзвукът в славянска Русия. В защита на българите застават известните руски писатели. Л.Н.Толстой, Ф.М.Достоевски,. И.С. Тургенев, В.И Немирович Данченко, гениалният химик Д/И.Менделеев, Н.С.Сеченов и др.Руският народ от всички слоеве упражнява силен натиск върху правителството за намеса на Русия на Балканите и решаване на Източната криза...  Съгласно източници, в паметното Априлско въстание у частват близо „10000 души”. В началната фаза се подготвя  и включва почти цялото население от всички краища на земите български, където Апостола Левски създава вътрешна революционна организация с частните тайни революционни комитети. Това въстание се оценява като „крупна изява на българската национална революция”, имаща масов и всенароден характер с ясно поставена политическа цел. При потушаването на въстанието са избити’”над 30000 мъже, жени, и деца”, на терор и репреси са подложени „ стотици хиляди” , ограбени , разрушени и опустошени са стотици селища. Причините за поражението са ясни. Решилите се на лична саможертва и на жертва на своя народ, водачите на Априлското въстание добре са разбирали. че с кремъклийки, с лесно овлажняващите се фишеци, и с няколкото черешови топчета е нвъзможно да бъде ;победена многочислената и превъзхождаща ги османската войска, разполагаща с над 80000 нередовна армия от черкези и башибозуци,  въоръжени с модерно пушки, с  кавалерия и оръдия тип ‘Круп” Въстанието е потушено, но то постига политическа победа, тъй  като предизвиква задълбочаване на Източната криза. Варварската разправа на султанска Турция с българското население с последвалите безчинства, жестоки кланета, грабежи, опожаряване и разрушения я дескридитират пред целия свят. Упоритият отказ на Високата порта, подкрепена от Англия на цариградската конференция в края на същата 1876 г, да приеме решението на великите сили и да даде съгласие за автономия на България (обхващаща Мизия, Тракия, Македония и Добруджа), становището на Англия,  че Русия не е готова за война, води на практика до провал на конференцията. Безцеремонното отхвърляне от Султанска Турция и на подписания от всички страни участници в цариградската конференция (Русия, Франция, Австро-унгария, Германия, Италия и Англия) Лондонски протокол, на 31 март 1877, фактически изчерпва всички мирни дипломатически средстава за решаване на остро назрелата Източна криза Остава единствено войната, която Русия приема, като защитник и съюзник на балканските славянски народи. Макар че сложният източен въпрос, остава все още непълно решен до Берлинския конгрес през лятото на 1878г, и то  без участието на България, то паметното Априлско въстание постига главната си цел. Само една година след неговото избухване и зверско потушаване, на 24 април 1877г, е обявена руско-тулската война, завършила.с победа на Русия и с освобождението на България, принос за които имат  нейните съюзници и целият български народ с оказаната огромна въоръжена, материална и медицинска помощ на освобободителите . Макар и с решаващата чужда помощ, българите достигат до своето политическо освобождение не със скръстени ръце, а след дълга съпротива, с упорита борба и саможертва, чиито апогей е паметното Априлско въстание. Забележка. Материалът е подготвен като са ползвани исторически, литературни източници и проучвания.                                            Подготвил д-р Богомил Великов Колев




                      Карта на Българиа  с обозначение на въстанието 1876г.
                        Български въстаници- 1876 г. -картина на В.Антонов

               Турски аскер сред жителите на българско село,  след въстанието

  Батак 1876
 

ВИЖДАШ ЛИ ПРИЯТЕЛЮ МОЯ КРАЙ КАКЪВ Е..ЮЖНЯШКА КРЪВ И БУНТАР И АКО НЕ БЕ ТОЙ И ДО ДНЕС ДА СМЕ ГУБЕРНИЯ НА ТУРЦИЯ! НЕ СА НАПРАЗНИ ЖЕРТВИТЕ В ТОВА ЖЕСТОКО И СЛАВНО ВРЕМЕ..
И ТРЯБВА ДА СИ ЛУД ЗА ДА ДВИЖИШ КОЛЕЛОТО НА ИСТОРИЯТА..ВРЕМЕ НА СИЛНИ МЪЖЕ И ЖЕНИ..НЕ НА ЛАЛУГЕРИ КАТО ТЕЗИ В ПАРЛАМЕНТА
УМЕН И СИЛЕН НАРОД А ГО УПРАВЛЯВАТ ЛАЛУГЕРИ..СТРАШНО И ПЛАЧЕВНО И ЖАЛКО!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Не буди никакво съмнение фактът, че най добра организация, подготовка и провеждане на Априлското въстание е извършена в 4-и ребволюционен окръг. Това се дължи на изключителните качества на буйния апостол и ръководител на въстанието Г. Бенковски, на неговия активно действащ щаб, на хвърковата чета., на всеотдайността на въстаниците. Не на последно място и на присъствието на още един голям родолюбец и летописец- З. Стоянов, който отблизо и пряко е наблюдавал всички етапи на организацията подготовката, провеждането о потушаването на въстанието Необходимо е обаче да се отрази, че подобни епични битки е имало не само на юг от Стара планина. Героични битки и имало и в Северна България и по други места. Достатъчно е само да се посочат епичната битка в Дряновския манастиор на въстаниците от четата на Поп Харитон и Бачо Киро, битката под връх Марагидик на въстаниците от Габровско-севлиевския район, предвождани от един от най-образованите и интелигентни войводи за времето - Цанко Дюстабанов. Но, за разлика от 4-ти революционен окръг на тия места не е имало апостол с дарбите на З. Стоянов, който да запише на лист онова, което е станало пред очите му на тия и други места. За това нашата история дължи много на своя бележит летописец З. Стояняв
На пръв поглед водачите на българските въстаници са били луди глави, знаели са, че няма да могат да победят с голи ръце, саби, кремъклийки пушки и черошови топчета огромната и добре въоръжена с модерно оръжие и круповски оръдия отоманска армия и башибозук. Те губят битката и са знаели това, но печелят политическа победа, изостряйки до крайност т.н Източен въпрос, при който по вина на Султанска Турция и някои от великите сили всички дипломатически средства за неговото решаване са се изчерпили и е останала само войната. Само след една година избухва руско турската освободителна война. Априлското въстание ускори процеса. То се оказа прелюдие към освобождението, което бе неизбежен процес.
http://vbox7.com/play:d8c55720
www.bogomil.blog.bg