Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2011 10:22 - Оборище-Първото велико народно събрание.135 г. от славното Априлско въстание 1876 г.
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 6159 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 21.04.2011 10:43


ИСТОРИЧЕСКОТО ОБОРИЩЕ - ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ             Легендарното Оборище днес е не само място, където през април 1876 г. се е провело първото Велико народно събрание, то е един от най-известните и посещавани туристически обекти в България. То се е сгушило в пазвите на гората и се намира недалече от Панагюрище в северозападна посока в долината на Панова река..Наоколо са селата Мечка (днес Оборище), Поибрене и Петрич. Някога тази тиха река Панова е била граница между землищата на с. Мечка и Панагюрище. Местността Oборище е между две високи бърда в долината. З.Стоянов е видял това свято място като „един трап, голям колкото един обикновен харман... Наоколо е заобиколено с гора, повечето гъсти букови шубраци, а посредата е поляна с три четири високи бука. Освен върха на противоположното бърдо, което съзираше тук там измежду шумата, и една малка част от небосклона, нищо друго не можеше да се види от Оборище” На североизток се издига двуглавиян връх Разслатица, на север е билото на Същинска Средна гора, от която се извисяват върховете Сива грамада, Месец и др, а на запад оголеният Бойков Рид. Разслатица и Бойков Рид се спускат стъпаловидно надолу към малките реки. Асарел и Панова. Легендарната поляна, където се е състояло първото Велико народно събрание на делегатите от 4-ти революционен окръг е разположена на десния бряг на реката, а на левия бряг върху малката площадка се намирал щабът на делегатите. Мястото е избрано от влиятелния родолюбец Димитър Коклъов от с. Оборище. На около 20 минути път на север от Оборище, горе на Кайчов камък се намира кале. Съгласно една легенда, то е било градено ангария от бедните жители на планината. Строителите селяни, в процеса на работа оставяли  работния си добитък долу край река Панова. В тази местност естествено оградена от всички страни с хълмове и гора, работният добитък стоял затворен като в обор. Тук планинските жители скривали добитъка си и при кърджалийските нападения. Съгласно легендите, имено от тук произлиза наименованието на местността Оборище Събранието е проведено по нареждане на Гюргевския революционен комитет. Основната цел е била да се вземе решение „Време ли е да въстане българският народ против султановото правителство и дали това въстание е единствената мярка за освобождение на поробена България”. За целта е написано окръжно до всички села в 4-ти революционен окръг, където има създадени революционни комитети. Изпратени са около стотина писма по места. Взети са всички предпазни мерки за тайно провеждане на събранието. Всички делегати се движат към Оборище „уж да вършат някоя частна работа... Един носеше на гърба си кожи, други няколко топа шаек, трети се беше вързал главата, че го боли уж зъбът, четвърти че продава нещо”. Избраниците на народа пристигат на това потайно място от 10 до 13 март 1876 г. обхванати от революционен ентусиазъм, желание и надежда за извоюване на свободата. На път за Оборище Захари Стоянов пише: „Докато отминем от Панагюрище, ние мълчахме, но щом настъпихме в раззеленената вече гора, дружината се провикна да пее, като че ли да бяхме не бунтовници, а привилегировани бегликчии /събирачи на данъци от овчи стада/.” По всички пътеки водещи до Оборище е имало усилена /първа, втора, трета/ стража. Някои стражи са наброявали 20-30 души З. Стоянов си спомня: „Освен депутатите, стражарите и пр. тая нощ можеше да има из гората в околностите на Оборище до 500 души хора надошли от околните села... Всички горяхме от любопитство до стигнем по-скоро на това чудно Оборище, което вместяваше върховата власт на половината от Пловдивския санджак -Ето Оборище! Гледайте там долу в трапа, гдето светят фенерите-каза един от водачите.  Когато се доближинме вече до самото Оборище, което стоеше напредя ни във всичкото величие, осветено с много огнъове и фенери, закачени на дърветата, като че ли беше театър, и когато видяхме, че депутатитне се строят в ред, за да отдадат приличните почести на войводата /Бенковски/, то той заповяда на своята свита да тръгне в ред, двама по двама Както виждате, случаят бе твърде сгоден за свещеник Груя / той винаги е съпровождал Бенковски при кръщаването на нововъведените членове на революционните коминети/, за да продаде своя чалъм /похват/, а особено като знаеше, че измежду депутатите имаше мнозина негови събратя свещеници. Бързо той извади патрахила си, постъкми своите жълтеникави пищови, извади си косата навън, която разпусна по плещите си, изтегли саблята си навън и с кръст в едната ръка смахмузи коня си към Оборище, гдето чакаха около стотина развълнувани сърца. Дружинта запя бунтовен марш и последва поп Груя, който стъпи най-напред в Оборище с кръста в ръка... Блажени минути!....”   По разпореждане на П. Волов по средата на полянката в Оборище е построена четириъгълна маса за ”писвание”, направена на самото място от букови дъски. Около масата на четирите страни са сложени канапета от букови дървета, постлани отгоре със зелени букови листа. Върху масата са поставени кръстосани сабя и револвери кръста на отец Грую. Апостолите и „някои от по-първите интелигенти, заедно с поп Грую са насядали на канапетата”. Вътрешността на нощното Оборище се осветявала с 10-15 фенера, накачени по дърветата. Близо до рекичката на 5-6 огнъове „се въртяха 5-6 млади агънца”. Така е изглеждала обстановката на първото българско Велико народно събрание малко преди раждането на третата Българска държава На това събрание присъстват делегати от преобладаващо селски и от няколко пъти по-малко градски комитета. Бенковски се отнесъл с непримиримост към неизправностите в пълномощията и отчетите на градските представители и със снизхождение към сведенията на селските комитети. На събранието той искал да се гласува пълномощие на апостолите да решават единоначално въпросите на въстанието. Селските представители веднага подписали пълномощията, а тези на градските комитети отначало се противопоставили, но били принудени да приемат общата воля. Спорът бил спечелен в полза на властния Бенковски. С получаване на пълномощното, той показал и по-късно доказал, че е силен с гласуваното доверие и с подкрепата на народната обич. Положил клетва и заявил, че пълномощното ще бъде използвано само в името на святото народно дело, произнесъл дълбоко прочуствена реч, предизвикала умиление и сълзи на присъстващите; ”Братя! Земята, която ние тъпчим е напоена с невинна кръв, пролята от нашите 500 годишни душмани....” Слушайки тези думи представителите на това събрание паднали на колене. По предложение на Бенковски е решено въстанието да се вдигне на 1 май 1876 г.(ст.стил). Предвидливо съобщил, че при провал, с цел да не се позволи на противника да разстрои организацията, въстанието може да се обяви по-рано. За главно седалище на въстанието и на военния съвет е определен град Панагюрище. Поради предателство, от присъстващия на събранието в Оборище българин- представителят на село Балдово Ненко Терзийски, издал решенията на събранието на османлиите, въстанието избухва на 20 април, т.е. 10 дни по-рано.             На мястото, където се е състояло събранието на легендрното Оборище е построен скромен паметник, да напомня на поколенията за този велик момент от българската история и за великия подвиг и саможертва на нашите предци от паметния април 1876 г. На паметника се чете следния надпис: „ 20 април 1876г. Оборище. 1-во българско Велико народно събрание” . Тук пристигнаха на 10, 11, 12 и 13 април 65 представители на 58 комитета. През нощта на 13 април пристигна Бенковски.(точният брой на делеатите не е ясен. В различните източници се посочват различни цифри)              В зори на 14 април се открива заседанието, което се закрива вечерта под буря с дъжд. Събранието избира комисия, която заседава на 15,16 и 17 април и завършва с решение да обяви въстание              Най-отгоре на паметника е изобразена светкавица, която разкъсва железните окови. Долу под надписа в три колони са изброени имената  на апостолите, секретаря и на 65-те делегати. Паметникът е дело на на арх. Янко Павлов.              Над водослива на двете реки Панова река и река Асарел в скалата, край шосето Панагюрище- Поибрене има паметна плоча с надпис; „Пътнико, виж двете реки- Панова и Асарел, сляни тук под този мост, тъй се сливат в 1876 –то лето душите на нашите деди, ей там до Панова река на Оборище, в първото българско Велико народно събрание за освобождението на България. Свали шапка, макар и отдалеч и поклони се, преди да отминеш”               Забележка:1. материалът е подготвен като са ползвани различни исторически и литературни източници, изследвания и проучвания.
 
                  
                                                             Подготвил д-р Богомил Великов Колев                       image                     



Гласувай:
4


Вълнообразно


1. magnoliya - Браво!
21.04.2011 19:48
Толкова обширен материал за събранието в Оборище не бях чела!
Такива материали трябва да влизат в учебниците, а не само няколко реда като уведомление, че еди кога си и еди къде си е станало еди какво си!
Благодаря, приятна вечер!
цитирай
2. bogomil - Благодаря ви Магнолия за коментара!
21.04.2011 21:46
Уважаема Магнолия!
Искрено ви благодаря за хубавите думи. Tе действат стимулиращо. Обичам епохата на Великото българско възраждане. Тогава е имало истински кристално чисти родолюбци, готови да пожертват всичко, дори и живота си в името на своя на свободата на своя народ и отечество. Днес отечеството ни се нуждае от ново възраждане..,от истински патриоти, а не от властни и алчни груби материалисти, мислещи само за собственото си облагодетелстване. Моралното, етичното благородното, добродетелите, духовното са застрашени. Президентът има някакви подобни намерения със формирането на гражданското общество " АБВ". Той е историк и вижда нещата добре, но ситуацията е много сложна и заплетена и само бъдещето ще покаже какво ще се случи. Този постинг е публикуван във вестник "Дума" бр.91/ 20 април 2011г, стр.20. Може да го видите както в книжния, така и в компютърния вариант. Как става!?. В търсачката GOOGLE написвате "вестник дума". Излиза текст "1. Думи много , ДУМА е една. Кликвате на този текст. Излиза заглавната страница на вестника. Малко по-надолу на същата страница има една дълга лента по ширината на страницата. на нея има указателни табелки '' “начало".....Архиви". "Автори". Кликнете на в " Автори". Ще излезе списък на авторите сътрудничили на вестника. Електронният вариант наред с книжния е от 2010 г. Ще излезе моето име "Богомил Колев" Кликнете на него. Ще излязат заглавията на мои публикации във вестника. При кликване на избрана от вас публикация ще излезе целият текст и ще може да го прочетете.Ще се радвам ако в в електронния вариант на този вестник отразите свои коментари след съответния публикуван текст. Имам публикации и в други вестници и списания, но всички те нямат електронни варианти. Имам много работа, и на ранчото през този месец. и нямам време. Връам се уморен. Но ще започна да посещавам вашата великолепна райска цветна градина
Желая Ви приятно прекарване на Великденските празници.

с поздрав уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2027060
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031