ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ЗА АПОСТОЛА   По пътя за  Къкринското ханче             Въпреки предупрежденията за грозящата опасност да бъде заловен, от 10 до 26 декември 1872 г Левски се намира в Ловеч. Основната му грижа е запознажането със състоянието на местния комитет и опазването на документацията свързана с Вътрешната революционна организация. На 26 декември към 3 часа след обяд, заедно с Никола Цветков- Казанджийчето Левски напуска Ловеч и се отправя към с. Къкрина с цел да преспи в ханчето, след това да се отправи към Букурещ и там,както той каза „да се съберем всички членове на ЦК и да дадем добър ред на това въстание” . Преди това на 12 декември в писмо до членовете на ловешкия революционен комите дяконът дава обяснение защо след залавянето на групата от 14 дущи на Димитър Общи извършила нападението на „царската хазна” при Арабаконак и на  други комитетски дейци не е изпълнено нареждането на Любен Каравелов да вдигне въстание в Българско. В писмото Левски пише ”докато не се види, че можем самички да си изтъчем платното, няма да се дава глас за въстание......защото сме „ в нищо и никакво неприготвени”...  По време на коледните празници (Рождество Христово), Къкринското ханче се огласяло от веселието на посетителите,. Прииждали все нови и нови гости..В кръчмата очаквали скъп гост, Ханджията Христо Латинеца бил възбуден, нетърпение , згриьен и с тревога поглеждал часовника си. Навън се е стъмнило - часът е около шест и половина след обяд, а двамата гостенина оше ги няма. Най-после вратата на кръчмата се отваря и очаквание гости - Никола Цветков и В. Левски се появяват. Христо Латинеца ги посреща и настанява в одаята, отпраща клиентите –гости, вечерят и лягат да спят Сънят на .Апостола в Къкринското ханче Сънят на младия Никола Цветков е неспокоен.Той се размърдва, побутва Левски и го подканва да стават. Латинеца  поглежда часовника си и решава; -Рано е още! Лягай и Спи! :-Наистина рано е!- обажда се Левски и се унася  Умората го надвива. Сънят му е неспокоен. Н.Цветков-Казанджийчето сънува лош сън,  събужда се, и продължава да бодърства. Очаква да пропеят първи петли, за да станат и тръгнат..Усеща вълненията и неспокойния сън на дякона. А той се върти, пъшка, стряска се в съня си -Какво ти е, байо?. Нещо не е наред ли?- пита го, щом установява че вече е буден             - Сънят ми, сънят ми е лош.. Хапят ме. Ту черно куче, ту люта змия съска насреща.  Знам си аз, че ме преследват, но тази нощ ме настигнаха и ухапаха. Душата ме заболя, въпреки че беше на сън.             - Не искам да те плаша, но това наистина е лош сън. Трябва да се махаме от тука Христо отиде да доведе конете и преди да е съмнало, ще тръгнем. Не трябва да рискуваме- убеждава го младият му сподвижник Най-сетне първи петли пропяват. Никола Цветков поглежда часовника си - два и половина.след полунощ. Побутва дякона и Латинеца.             -Байо Василе, Байо Христо, хайде ставайте! Латинецът се размърдва измънква нешо и става от леглото неухотно. Левски скача на крака . Облича се на бързо на две на три. И съзаклятниците започват да се стягат за път.. Латинеца с наметнат юмурлук излиза в задния двор на ханчето и се отправя към къщата на Нейко Главаняка, с когото се е дговорил да вземе коня му. Левски продължава да си мисли за дългия път, който му предстои до Букурещ. Навън се чува кучешки лай и шум на конски копита от яхъра.. Изведнъж на външната врата се потропва;             -Бре, че чевръст бил бай Христо - учуден продумва Казанджийчето, и безшумно на пръсти се запътва към вратата да му отвори.             -Чакай!. Не бързай!- спира  го Левски, като го хваща за ръката.. Ослушва се.и прошепва тихо. .- Не е възможно толкова бързо Христо да се върне! И защо тропа? Той може да доведе коня през двора.- и праща Казанджийчео да види кой тропа толкова рано.. Изгасва газената лампа. Навън отново се потропва, този път ще по-силно и настойчиво..             -Ей, ханджи, отвори че измръзнахме! Караме добитък от Плевен.. Съзаклятници се споглеждат. Да отворят ли, да мълчат или да чакат още  Ослушват се. Казанджийчето тихо се приближава до прозореца. В мрака на тъмната мразовита нощ се мяркат силуети на. хора. Държат нещо като криваци. О, Не! Това са пушки с надянати щикове Казанджийчето се връща разтреперан и тихо шепнешком отвръща....             - Байо, май сме обградени! По гласа познах онбашията от ловчанския конак-чауш Бошнак Хюсеин, този който срешнахме вчера в лозята при Нази мост!. Той е този, който хлопа така настойчиво.             -Не отваряй! – нарежда Левски..Взира се през прозореца. Нищо не забелязва.. Грабва от стената револвера на Латинеца. Взема и собствения. Стреля по тавана.и с двата револвера  Проверява ги дали не засичат. Опитва се да сплаши неканените гости и докато те се суетят, да спечели малко време и да се измъкне             -Никола отвори вратичката към двора! Ти стой тук!. Щом изляза лягай! Прави се на заспал! Случи ли се нещо, не ме познаваш!. Не искам други хора да си изпатят заради мене!             С гола глава, и револвери в ръце Левски минава през малката врата на яхъра. Оглежда се. Не забелязва нищо подозрително. Изкачва се в асмаллъка над огнището Познава добре всяко кътче. Дворът на ханчето е обграден с плет, на отсрещната страна има вратичка, към хармана на братя Ганеви, надеждни българи патриоти, но преценява тая посока за опасна.. „Сигурно сме обградени от всички страни,.мисли си той, Вероятно зад всяка вратичка дебнат заптии. Чува отдясно шепот на турски език.. Затичва се с все сили през двора да прескочи плета.. Насочва се надясно от малката портичка. Напряга сетни сили и с лъвски скок се мята през плета. В този момент стрелят залпово зад гърба му.  Усеща нешо тежко и неприятно да докосва главата над лявото ухо. Пробожда го пареща болка... Ущите пищят и заглъхват. Завива му се свят, губи равновесие и пада в снега по очи, но.мозъка трескаво работи. Опитва се да стане на крака. Още неуспял да се изправи, три заптиета скрити зад портичката връхлитат върху него и го повалят на земята. Левски се съпротивляжа, набира сили и със силен замах отхвърля от нападателите тялото си. Единият от тях вади нож и замахва  За да се предпази  дяконът отдръпва главата си, но ножът докосва лявото му ухо и то увисва. В същия момент той стреля. Топла кръв се стича по врата му. Трите заптиета отново се нахвърлят върху него. Започва боричкане. Вдига се врява . Пристигат още заптиета и като хищници впиват пръсти в поваленото тяло. Сграбчват жертвата си..Пред очите на Апостола всичко претъмнява  Неравната борба свършва. Петнадесет - шестнадесет срещу един.. Връзват го с въже. Чува се глас между турците.„Онбашията е ранен.” . Всички погледи са отправени към Левски. Наобикалят го.. Искат да видят смятаният за неуловим джингиби. Сред шумотевицата пристига Христо Цонев със стомна в ръка, уж че е ходил за вода.. Пристигат много хора от с. Къкрина, да си вземат сбогом с оня, който беше техен закрилник, облегчаваше съдбата им и им даваше упование и вяра в бъдещето., включитело и легенди и предания за Апостола.     ПРИСЪДА, БЕСИЛО И БЕЗСМЪРТИЕ             Рано в мразовитото утро на третия ден на коледа(Рождество Христово, Стефанов ден), около Къкринкото ханче се е събрала внушителна любопитна тълпа от с. Къкрина.  Извеждат от ханчето тримата заловени съзаклятници- комитите В.Левски, Никола Цонев- Казанджийчето, и Христо Цонев-Латинеца. Левски се качва във волската кола на Цанко Мангала, заедно с двама заптии, а Никола Цветков и Христо Латинеца подкарват пешком. На своя кон ловчанския онбашия Бошнак Хюсеин, горд и доволен,.очаквайки голяма султанска награда, повежда душманите на падишаха обградени с конвой от конен отряд. След тежките дни на пътуване до Търново,. Ловеч, Плевен и София съпроводени с глад студ и разпити, нарасналият конвой с арестантите пристига в София рано сутринта на 4 януари 1873 г. Била назначена специална следствена комисия, като извънреден съд за разглеждане и решаване на делото срещу Димитър Обши, процеса срещу Васил Левски и техните съратници. За членове ва извънредния съд били изпратени видни представители на Османската държава: генерал Али Саиб паша - бивш министър на полицията, майор Шакир Бей - приближен на Мидхад паша. По обясними политически съображения Портата назначила за член на съда и един българин – Иванчо Пенчович, който е бил на турска държавна служба. Събитията се развивали невероятно бързо. Когато конвоят с Левски бил докаран в София, следствието било установило неговата ръководна роля като резултат от признанията на задържаните във връзка с обира на турската „хазна” на 22 септември 1872г., и най вече на безразсъдния Димитър Общи.  Разпитите на Левски от специалната комисия започват на 5 януари и завършват на 11 януари, когато се извършва очна ставка на Апостола с Димитър Общи. На 14 януари Д.Общи, който се надявал да отърве въжето представейки обира при разпитите и очните ставки глуповато и предателски не като разбойническо нападение, както са ги съдели в началото, а като политически акт целящ подготовка на въстание е обесен на 14 януари 1873 г.. Васил Левски пред съда ( из протокола от съдебния процес)             - Как е името ти, как е името на баща ти,. откъде си, какво е занятието ти, на колко си години?.             - На баща ми е Иван, от Карлово съм и съм на тридесет и шест –тридесет и седем години. Занятието ми е да облегчавам положението на българите и аз обикалях, за да им давам упование.             - Кога излезе от родното си място в Карлово и къде ходи?             - Излязох преди седем години, отидох в Сърбия и обикалях из Влашко.             - С какво се занимаваше в Сърбия и Влашко?             - В Сърбия ходих да се уча в училище (има предвид 2-те Белградски легии 1862 и 1868 г), а от Сърбия ме изикаха в бунтовническия комитет във Влашко.             - Какво пишеше в дадените ти от комитета предложения и в разпространяваните от тебе книжа?             - Дадените от комитета книжа бяха запечатани, какво пишеше в тях не зная.             - Къде е постоянното ти местожителство ?             - Никъде не живеех постоянно.             - Нямаше ли приятели в местата, където обикаляше и не се ли срещаше с някого?             - Не се срещах с никого, защото те не ми се изказваха.              - Много хора те познават и са се срещали с тебе - защо не ги изкажеш?             - Никого не познавам!.               „Ние не желаем чуждото, т.е.онова щото не е наше, но не желаем да дадем другиму своето..... Моята работа бе да облекчавам съдбата на българите и аз обикалях страната, за да всявам в тях упование и вяра в бъдещето. „Ще имаме .едно знаме, на което ще пише .”Свята и чиста Република” Всичко се състои според нас в нашите сдружени сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия. Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка. Нека всяка народност, както и всеки човек извоюва своята свобода и да се управлява по своята собствена воля.   Размисли на Апостола в тъмницата след присъдата             От 15 чнуари до 5 февруари Левски лежи в тъмницата, замислен върху съдбата на Вътрешната революционна организация, тайните комитети, техните дейци, съдбините на своя народ и.отечество. Припомня си поведението на хаджи Иванчо Пенчевич, член на специалната комиси по време на съдебния процес.             „Българин е, а и той подписа протокола – възмущава се Апостола. Не разбра ли че работя за моя народ и за отечеството, следователно и за него. Не ти ли беше неудобно! Не ти ли беше срамно!? Хаджи Пенчович не изпитваше ли опасения, че мога с лекота да те издам? Не си ли спомни, че се рещнахме в Цариград с помощта на Илич? Тогава защо не ме предаде? А сега, без да се замисляш се подписа-.Смърт, чрез обесване! Аз знаех, че няма да дочакам освобождението на Отечеството, Не ме е жал за живота ми. Жал ми е за отнетата свобода, за възможността да подготвя народа си за въстание. Трябваха ми година, две. .. Беше закачил на парадната си униформа ордените си за заслуга към султанската държава. Какви са заслугите ти за България? Идеше ми да извикам направо в очите ти „Краставо куче”, както те назоваваше Данаил Попов, но се замислих и смилих. Българин си. Познаваме се, защо да те издам. Очаквах, че може да ти стане съвестно, да ти дожалее за милото ни Отечество, не за мене..Аз знаех, че ако спечля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само мене си.             Тези мисли ровеха и душата и разума му, защото добре знае, че има много още такива продажни дребни душици готови да продадат всичко; чест, достоинство, българскко национално самосъзнание .......             Миълта за мълчанието и поведението на Хаджи Иванчо Пенчович глождеха душата му и той продължаваше да се гневи. Спомни си за срещата с него в Цариград преди по-малко от две години. Тогав се видяха на моста до понтона, от който тръгваше кораб за остров Халки, където живееше Хади Иванчо и още нколцина българи.. Тогава Левски си спомни за думите ”По–сигурно мшсто от това на остров Халки не може да бъде” и отседна при него. Спомни си, че бе казал „Вие тук и из България трябва да следвате да занимавате духа на Портата и да отвличате вниманито на турските управници и на общественото турско мнение, ако може такова да съществува в Турско, към Екзархията, без да престава острата фаза в борбата с Патриаршията, додето ние вън приготвим и издебнем събитията, които биха позволили обявяването на общото въстание Именно тогава ти Хаджи Пенчович събра 80 турски лири от българите на остров Халки и ми ги даде да закупим оръжие. А ето, че сега се подписа на протокола и ми слагаш въжето на врата. Защо? Кое те какара да се подпишеш?. Потънал в дълбоки размисли Апостола недоумяваше за постъпката на хаджи Иванчо Пенчович             На 6 февруари стар стил/18 февруари нов стил Апостола на свободата увисва на въжето, за да влезе в пантеона на безсмъртните като най-достойния син на майка България Паметта към Апостола, заветът, и признанието           След като се среща със своя познайник д-р Стамболов в Цариград хаджи Ивванчо Пенчович набира кураж и смелост да му каже;             - Ходихме в София да обесим най-добрия и смел българин, най- самоотвержания, най-доблестния наш патриотин, комуто окото не мигна нито пред благи обещания на комисията ни, нито пред заплашванията, изтезанията и мъките в затворите, след като го хванаха, нито от очните ставки с Димитър Общий и с другите, заловени от Ловеч,. Орхание, Тетевен и София.             Тогава д-р Стамболски с жив професионален интерес побързал да запита;                 -А как изглеждаше Левски, когато го докараха в София.  Лицемерно, придавайки си натъжен страдалчески вид, без да съзнава че сам си противоречи и опровергавеа хаджията тговаря:             - След като го докраха в София от ден на ден губеше съзнание, бълнуваше, раните му се възпалиха, цялата му глава отече и докторите предсказваха близкия му фатален изход             - Не е ли било възможно да се изнамери някое обстоятелство или средство, за да се помогне и смекчи наказанието на този герой, да се осъди на затвор или на заточение само ?- пита отново д-р Стамболски             - При наличието на толкожа много доказателства, устни и писмени, и при многократните самопризнания (!?)..., всеки опит за защита, за обвинение би станал безполезен- опитал се да оправдае себе си, човекът който бил наричан от Христо Ботев шпионин, критикуван и заклеймява ж публицистиката на Любен Каравелов Още по-силно и убедително звучат думите на Захари Стоянов, изречени чрез гласа на Апостола на свободата; „Не ме осквернявайте! Не искайте помощ от оная ръка, която е оцапана с моята кръв! Колко актуално звучат тия думи!  На базата на обширните изследвания историческата наука не прие твърденията на Хаджи Иванчо Пенчович за верни, опроверга ги и ги отхвърли с документирани доказателста по най-категоричен начин.   Обръщение на Апостола към своите другари, съратници и съмишленици приживе „Вършете всичко според устава, за да не попаднете под наказание! Който не изпълнява клетвата....... той е най-низкият и гнуснав човек на света! Откакто ти се даде пълномощното, гледай народната работа повече от всичко друго, по-вече от себе си да я уважаваш! Всеки е длъжен да помага на другаря си, когато попадне в беда” Днес пред признателното потомство със своята прословична скромност и работоспособност Левски вероятно би извикал; „Не ме превръщайте в иконапред която да се кланяте у кълнете, не ми качете портретите по стените навсякъде (особено в луксозни кабинети и богато натруфени зали), не се прикривайте зад моето име, когато вършите злодеяния, вършете народните работи според народната воля и утвърдените правила в името на просперитета на  народа и Отечеството, а не за лични благинки” Животът, делото и подвигът на Апостола представляват една здрава и съвършена сплав от непоколебима воля, безгранична вяра в доброто и светлото бъдеще, физическа и магнетична духовна сила, храбост, кристално чист патриотизъм, скромност, безкористност, честност и саможертва пред олтара на Отечеството. Идеите, животът и делото на Апостола и днес са вдъхновяващ пример за целия български народ, който завинаги ще запази в съзнанието на поколенията дълбока обич и признателност към най-великия син на майка България за всички времена.   Забележка. Материалът е подготвен като са използвани различни исторически и литературни източници, проучвания, легенди и предания за Апостола, някои от които са малко познати или почти непознати за широката читателска аудитория.  

                             Подготвил д-р Богомил Великов Колев

Поздравления за извадките от легендите за Апостола! Прибавих ги към моята блог-вълна.

Уважаема Клеопатрасв
Благодая иза разпространението на този материал помстен в моя постинг.по блог.вълна. Събиран е по разни изто1ници в библиотеки от книжни носители в продължение на много време. Освен извадки има и ншкои мои анализи и съждения. Но фактите отговарят на източниците и документите. Вашият поетичен постинг посветен на Апостола е прекрасен и силно емоционално въздействаш

с поздрав, уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg

Хубав постинг !Поздравления!

много малко факти са ни познати от последните часове преди залавянето на Левски в Къкринското ханче.
Благодаря за обширния постинг!

Уважаема Илиада,
Благодарш за гостуването и за оценката на постинга. Вие умеете толкова много неща-да раздавате правосъдие, да рисувате, да приотвяте разни вкусни кафета, да аранжирате прекрасни постинги и да привличате толкова много фенове във вавашатас виртуална крепост кафе! Не разбирам какво не умеете, за да го направите!?

с поздрав www.bogomil.blog.bg

Уважаема Магнолия ,
Благодаря за посещението. Наистина има почти неизследвани по-малко познати и почти непознати моменти от живота и дейността на Апостола. Например продължав спора , кой предаде Апостола!?. Когато го заловили и го разкарват по пътя към Търново -София, ето един пасаж от литературата, какво е казал Левски; "Щом пристигнали (това било много рано сутринта на 27 декември 1872 г. , Стефанов ден), скоро влязъл поп Кръстьо и отишел направо в стаята на Левски..... и го запитал; ”Как стана тази работа”. Левски отговорил ”Стана, каквато стана, то се мина вече” (Никола научил това по-късно от Левски)....Заобиколени от 20 души конни стражари, много бързо тръгнали за Търново; в една кола качили Левски с двама стражари- в другата Никола и Латинеца с eдин стражар....... Къде 3 часа, на 28 декември стигнали в Търново. Тук на Марно поле била излязла една цяла войска от 200 конни стражари ....
При новите разпити Никола продължавал умело да укрива Апостола. Според Димитър Панталоджията в Търново дошел лекарят д-р Берон, за да превърже раненото ухо на Левски.(при опити за бягство, от ханчето бил ранен за ухото, част от негои висяла) ) Димитър след това пратил хабер до Ловчанския комитет, като им съобщил, че Левски му казал ”Поп Кръстю от Ловеч ме предаде”....!?...!?...." Не е ясно къде са костите му . И може би по този начин сиянието от небосклона на величието е още по ярко и силно (подобно неизяснено е положението със смъртта на другия велик българин Хр.Ботев-не е изяснена смъртта му и къде са костите му. (За Левски се оказва, че е предаден за няколко гроша от някакъв беден селянин, не описанов литературата и в спомените от неговите сподвижници в последните му дни преди залавянето Наистина е бил в лозята около Ловеч. Вижда го едно заптие, това което чука през нощта на Къкринското ханче. Когато заптието го попитало Апостола къде отива , той отговорил "Отивам да разхвърлям тор на лозето" Левски е бил придружаван от Никола Цветков на разстояние един от друг. Те са заловени заедно. Ще очакваме документи доказващи новата версия

документи ще има, версии също, но истината трудно се доказва след толкова години. Хубаво е, че има паметник, където цялото население на София се стича в този ден за да поднесе цветя на Апостола. А наистина сиянието му ще е все по-ярко и по-силно докато я има България, докато има българи, които ценят саможертвата му!
Приятен ден!

супер!

Уважаеми анонимен,
благодаряви за най-краткия постинг и най-силна оценка на текста - само с една дума.

с поздрав www.bogomil.blog.bg

ЕХ, ПРИЯТЕЛЮ..НЕВЕРОЯТЕН СИ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Мила Джулия,
За разлика от много мои побратими и посестрими от направление " Поезия", аз отдавно съм превключил на реалната проза, която отразява не емоционални лични романтични преживявания, копнежи, а истинската груба действиртелност. Разбира се това не означава, че не обичам и поезията. Сега ме интересува историята, особено тази от Великото Българско Възраждане, когато хората са били готови на всичко, дори и на саможертва в името на реализацията на един общ национале идеал, нещо което не се вижда днес в т.н. "Демократична България" Защо е така !? Сложна тема. Материалното надделя.
Духовното се намира в кринтично предсмъртно състоние, затова поетите, писателите, творците в областа на всички клонове на знанието по единично или обединени трябва да се борят, кой с каквото може, за да се съхранят добродетелите от славното ни и героични минало незабравимо .

с поздрав, уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg