Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2010 19:33 - Симеоновден-1-ви септември
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 2843 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 31.08.2010 12:54


СИМЕОНОВДЕН (1 септември)             Християнският празник в чест на Св. Симеон Стълпник е известен у нас като „Симеон орач”, „Симеон сърп” или „ Земеделска нова година”, тъй като отбелязва началото на есенната оран и сеитба. Според житието преподобният Симеон Стълпник е роден през 357 г. в пограничната област между Сирия и Киликия (Мала Азия) в семейство на благочестиви бедни и прости християни. .Детските и юношеските години прекарал като пастирче.  Пасял чужди стада. Още тогава, съгласно източниците, той бил призван от Бога за подвижнически живот. Бил на 13 годишна възраст, когато станало чудото с него. Било зимно време. Всяка заран той влизал в храма за молитва. Силно впечатлителен по природа, той слушал с особено внимание и въодушевление църковните песнопения и молитви. Молел се усърдно. Душата му участвувала в божествените химни. Той пеел и се молел. С особена наслада слушал евангелските четива.  На 18-годишна възраст Симеон  постъпва в манастир. Отдал се на непрестанeн труд, но все му се струвало, че малко се труди за Христа, който пострадал за нашето спасение. С вяра понасял пращаните му от Бога изпитания. Съзнателно търсел напрежения и оскъдици, като се изнурявал с пост и милитва. Обикновено братята в манастира се хранели само веднъж на ден - след залез слънце.. Той не слагал нищо в устата си цяла седмица. Игуменът на манастира правел опити да сдържа у него тази ревност, която могла да изтощи силите му. Но ревността да издига духа над плъттта ставала у него все по-силна. Един ден, след дълбока молитва в манастирския храм, Симеон оставил своята бедна и тясна килия, навлязъл навътре в планината, изкачил се нависоко, намерил удобно място, усамотил се там и се отдал на постоянна молитва, далече от всякаво смущение. Появил се у него страх - да не би поради умора да се породи в душата му желание да слезе долу, при братята в манастира. Затова се привързал с вериги за голям камък Правел усилия над себе си да забрави всичко земно, устремил мислите си единствено към Бога. Антиохийският епископ и по късно патриарха са го посещяавали и убеждавали,  че на Бога трябва да се служи не привързан във вериги, а свободно с Разум. Той ги послушал, освободил се от веригата,  но останал на този планински връх, като се качил още по-нависоко, защото не можел да слуша възхвалите на прииждащите хора към неговия подвиг, смятайки че това не е богоугодно. Името му и слухът за подвига му се разнесли надлъж и нашир. Започнали да идват при него тълпи от хора, които.искали да го видят, да го възхваляват, нчкои да се учат и да му подражават. И не след дълго, той се усамотява в труднодостъпна пещера. Живеещ самотно като пустинник се отдава изцяло на пост и молитва. Благ и смирен, Симеон искал напълно да се отдели от хорските думи и си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял на върха й в тясна килия и затова бил наречен Стълпник. Симеон прекарал на стълпа няколко десетки години.Там блажено починал в 460 година- на 103 годишна възраст. Със съдействието на антиохийския патриарх, тялото на починалия Симеон било пренесено в Антиохия с пение на псалми. И тук в храма станало чудо. Когато един глух и ням 14 годишен юноша коленичал пред тялото на Св. Симеон, той оздравял. Това развълнувало всички присъстващи, а църквата тържествувала и славела Бога. След няколко години бил построен в Антиохия храм на името на Свети Симеон Стълпник. В тоя храм били пренесени Светите му мощи. А на планината, където се намирал последният,  най-високият стълп бил изграден манастир, където съгласно източниците, са станали много чудеса, особено изцеряване на болни        Като начало на новата земеделска година Симеоновден е в най-голяма степен аграрен празник. В навечерието му стопаните носят семената за посев в черквата, за да бъдат осветени от духовно лице. В зърното се поставя стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове и орехи, сребърни монети и пепел от дърво, горяло в огнището на Бъдни вечер (‘поганска пепел”) В ранно утро на празаника домакините замесват тесто и изпичат пресни пшеничени пити, като с едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре нивата. За впрегатния добитък се приготвят и малки кравайчета, които стопанката нанизва на рогата им. Спретнати, облечени в чисти дрехи, орачите и сеячите кичат с венци и китки каруците и воловете и се приготвят да тръгнат за полето. Всяка домакиня обикаля колата с воловете три пъти като ръси около тях пепел. В северозападна България тя коли пред колата петел „за курбан на Св. Симеон”. Често обикаля около орача, колата и впрегнатите животни с жар, за да е спорна работата. После тя отваря портите, подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница и тържествено го изпраща.  Щом той пристигне на нивата и изоре първата бразда разчупва питата на четири части. Първото парче от нея хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто дава на воловете, третото заравя в земята, като дар за невидимия стопан –пазител на имота, а последното изяжда сам. Костите от варената кокошка (петел) също се заравят в първата изорана бразда за стопанина, който българите най-често наричат ‘смок-синурлия”.             Народната традиция изисква на Симеоновден, нищо да не се изнася от къщата и нищо да не се дава на заем. В противен случай се вярва, че „берекетът ще изхвръкне от дома” . През целия ден жените не поставят на огнището почернели котлета и съдове, за да не заболяват посевите от „глъвня” (черно растително образование като сажди, формиращо се най-често при царевицата). Не перат и не простират бяло пране, за да не поникнат житните класове празни. Често жените следят какъв човек ще дойде през този ден в къщата им. Ако той е добър и заможен, годината ще е спорна и плодовита. По същия начин, отивайки на нивата орачът гледа кого ще срещне най-напред на пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце”, вярва, че житата ще родят много зърно. Според разпространеното в Западна България поверие, ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през месец януари на следващата година.. В Пиринския край на празника се гадае каква ще бъде годината. Ако през този ден кучето лежи свито на кълбо, селяните очакват рано застудяване и мразовита зима.             Тъй като на Симеоновден обикновено започва бруленето и събирането на орехите, то празникът често се нарича „Симеон брульо”. На места в Шуменско и Добричко „Стар Симеон” се тачи от жените против змии и мишки. В Ловешко и Казанлъшко домакините не работят в продължение на три дни- „ Симеоновците”, за да предпазят стадата и овчарите от вълци. На места в източна България (Бургаско и Провадийско) Симеоновден се почита, особено от бременни жени, за да не родят ”симьосано” (белязано дете).             Според едно предание, в деня на смъртта на Преподобни Симеон, ученикът и подражателят на живота му Даннил, който се подвизавал по същия начин край Черно море, близо до Цариград , имал видение. Представило му се как ангели носят към Небето възрадваната душа на Св. Симеон. Това шествие на ангели с душата на светеца наблюдавал и Св.Аксентий във Ватикана.             Църквата празнува 1-ви септември и в памет на неговата майка Св.Марта.   Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани източници от богатата съкровищница на българскoто народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, народен и християнски календар,.традиции, празници, и жития на светците..                                                              Подготвил. д-р Богомил Великов Колев- София                   За контакти:         Е-mail:b.v.kolev.b.v@abv.bg                            

 

image 

                       



Гласувай:
2



1. magnoliya - Благодаря
01.09.2010 14:06
за интересния постинг! Желая един приятен ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2026953
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031