Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2010 18:14 - 18-август денят на смъртта на най великия светец живял по нашите земи- Свети Иван Рилски
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 870 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 18.08.2010 06:52


18 АВГУСТ-УСПЕНИЕ (СМЪРТТА) НА ПРЕПОДОБНИ ИВАН РИЛСКИ                Най-великият светец на българска земя е св. Иван Рилски. Съгласно българския православен календар 18 август се почита и празнува като успение на преподобни Иван Рилски. Той се родил около 876 г. в с. Скрино, разположенo в гънките на Осоговската планина край реката Струма. Бил съвременник на княз Борис (852-889), на неговия син Владимир (889-893), на Цар Симеон – Велики (893-927) и на Симеоновия син цар Петър (927-969).  Родителите му били благочестиви хора От рано вдъхнали в него вяра и любов към Бога. В резултат от крехка детска възрасът в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастоири из цяла България След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но и книжовни и просветни средища. Когато починали родителите му, той раздал на бедни и болни хора своята част от наследеното от тях имущество. Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание – в някоя света обител да се отдаде на монашески живот, на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир „Св.Димитрий” под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност даimage получи образование, да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените , богослужебните и другите религиозни книги. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот. Напуснал манастира и се изкачил на висока и гола планина, предполага се., че тоаа била Витоша. От сухи вейки си направил колиба. И започнал да се подвизава на пост и молитва. Хранел се само с диви плодове и треви и разстения. Една нощ разбойници го нападнали, набили го и го изгонили от там. След това определено време се подвизавал в една пещера.Там при него пристигнал племенникът му Лука и двамата заедно започнали да живеят в труд и молитва. Рагневеният баща потърсил сина си, след като го намерил се озлобил срещу брат си Иван и взел насила момчето със себе си. Светъи Иван коленичил и със сълзи молел Господа да устрои нужното за вечното спасение на момчето. И се отдал на разжмисли в пещерата за опасностите на светския нживот. Като слизали надолу към селото змия охапала Лука и той починал. Разкаяният баща и брат върнал мъртвото тяло на Лука, където бил погребан до пещерата на св. Иван. Светецът непрекъснато посещавал гроба и размишлявал върху суетността на живота, върху съблазните и изкушението на тялото. Тук той прекарал 12 години .             Св. Иван Рилски се подвизавал на различни места,. докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече повече от 1000 годин.. Поселил се в хралупата на едно грамадно дъбово дърво . Хранел се само с трева. Невиждал никъде човешко лице. Прекарвал част от бремето си със зверовете, които били добри към него. Откриват го овчари и мълвата се разнесла бързо из земите български. Много хора започнали да идват при хралупата, за да видят и чуят този пустинник..Водели със себе си и болни. Извършил много чудеса през живота си; чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си побъркани, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви хора, опазва манастира чрез своята благодатна сила. Смиреният Иван искал да се усамоти тъй,че да скъса изцяло със широката известност, която придобил. Напуснал любимия си дуб, който му бил оказал години наред топло гостоприемство .Продължил да се изкачва нагоре в планината, намерил една просторна пещера и се установил в нея. Тук той водел непрекъсната борба с изкушенията на зли духове, както и борба с всички природни стихии- ветрове, бури, дъждове, урагани, студове, снегове, виелици... Имал  на тялото си една дълга кожена дреха, която непрекъснао остарявала... Великият отшелник останал скрит за хората. Н и тук той не останал скрит от хората. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до цар Петър. Посетил го благоверният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Царят искал да го види, да го чуе и разговаря с него. Пратил му в дар злато и плодове.  Св. Иван приел с благодарност плодовете, но златото върнал, защото не му било нужно. Скромен и смирен, той отклонил свиждането с царя.. В писмо му изтъкнал нужното за него и за държавата. Много хора надошли около Божия угодник и пожелали да се отдадат на подвизи като него. Построили манастир, пръв игумен на който станал сам преподобният Иван.   Преди смъртта си Св. Иван Рилски отишъл на пълно уединениев „горната постница”, и съставил своето писмено „завещание” към ученици и следовници ; „Новопокръстените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави...”  Първоначално храмът бил постронен в пещерата, където по рано живеел Св. Иван. Там на 70 годишна възраст починал самичък на 18 август 946 г. и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила за потомствата.. Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити  и пренесени в Средец (София). Когато отворили гроба се видяло нетленно и благоуханно тяло. Това станало на 19 октомври- ден, в който от тогава се чества неговата памет. Мощите на Св. Иван Рилски най-напред били положени в църквата” Св. Великомъченик Георги Победоносец”, после пренесени в църквата” Св.Апостол и евангелист Лука”. Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация.   В 12-ти век един благочестив и богат бългрин построил в чест на св. Иван Рилски хубава каменна църква, в която били пренесени мощите му и при която се образувал манастир. В 1183 г. унгарският крал БелаIII завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на Св.Иван Рилски в своята столица Гран (Остергом), откъдето бил принуден да ги върне обратно след три-четири години с много дарове. Кралят украсил ковчега със злато. От София след повече от 200 годишно пребиваване тук-българският цар Асен I , след като освободил България от византийско робство,  пренесъл мощите на св, Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била забоювана от от турците (1393), след други 274 г. пребиваване в Търново, монасите на обновения Рилски манастир пренесли мощите в своята обител в 1469г., където те се намират и досега.  По молба на Велиоктърновския митрополит Григорий, в края на юни миналата (2009) година са предадени част от Светите мощи на Св. Иван Рилски в Старопрестолния град.             Св, Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с голяма народна почит в нашата страна.   Забележка. Материалът е подготвен като са ползвани писмеии сведения от книжен носител „Жития на светиите” на Синодално издателсво, София                                               Подготвил д-р Богомил Великов Колев         За контакти:                                                                 Е-mail: b.v..kolev@abv.bg    


Тагове:   Нашите,   най,   смъртта,   светец,


Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 1425780
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1965
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031