material science and metallurgy :: Втори юни-ден на Ботев и на падналите за свободата на България

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.06.2013 18:46 - Втори юни-ден на Ботев и на падналите за свободата на България

Автор: bogomil Категория: Други

Прочетен: 2322 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.06.2013 18:53

НЯКОИ ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА ПЪРВИЯ ОТ ТРИТЕ ПАМЕТНИЦИ НА ХРИСТО БОТЕВ ВЪВ ВРАЦА В източниците се посочва един уникален и много интересен случай в нашата историческа летопис, свързан с издигането един след друг на три паметника на Христо Ботев. Става дума за паметниците на Ботев във Враца. Посочва се, че замяната на паметниците „не е продиктувана от отрицание, неприемане, подлагане на съмнение или омаловажаване на мястото и ролята” на гениалния поет революционер в нашата история. Жителите на Враца са били и си остават особено чуствителни към делото на Ботев и неговата чета и този техен стремеж за естетическа изява на своето признание към поета революционер и войвода на чета, загинал в Балкана на техния град едновременno събужда у тях чуство на гордост, признателност и дълг. Затова врачани приемат Ботевите паметници не само като украса, място за поклонение и една от забележителностите на своя град, но и като един от „символите на града”. Съобщава се, че първият от трите паметници на Христо Ботев и неговата чета във Враца е издигнат след Освобождението, открит през 1890 г. Оказва се, че той е първият „скулптурно – архитектурен паметник, издигнат в княжество България”, за увековечаване паметта на българин. Предхождали са го „руски паметници”, издигнати в местности, където са били водени сражения и се давани жертви за Освобождението по време на руско-турската освободителна война 1877-1878 г., предхождали са го и някои „паметни знаци „в чест на някои заслужили българи, каквито са „оброчните камъни” по славния и легендарен поход на Христо Ботев и неговата чета от Козлодуйския бряг до сраженията и гибелта на войводата. Новоиздигнатият паметник на Ботев във Враца се отличавал от предхождащите го, които не са отговаряли на представата и изискванията за строеж на паметници. Първият паметник е бил заменен с „временен паметник - бюст паметник на Ботев през 1955 г. Третият паметник на гениалния поет революционер и войвода на чета, който и днес се намира на централния площад във Враца е издигнат през 1964 г.

Интерес представлява идеята за издигане на Първия паметник в чест на Христо Ботев и за увековечаване на подвига на неговата легендарна чета. Важна роля за реализацията на тази високоблагородна и патриотична идея са изиграли будни жители на Враца; четниците на Ботев - Мито Цветков и Стефанаки Савов, група поборници или опълченци, между които са; Тодор Балабанов, Костаки Анков, Мито Анков и др. Съществена роля е изиграла и почитта на врачани към брата на Ботев, Кирил който за кратко време „през 1878 г. е бил учител” във Враца, както и пребиваването в града като мирови съдия на ботевия четник Младен Павлов - наречен още „Козлодуйското даскалче” Идеята за издигане на паметници на Васил Левски и Христо Ботев, най- напред се ражда в София, която все още не била столица на Княжество България, а малко по-късно и във Враца. В отговор на писмо-апел към гражданите на Враца за събиране на средства „Лист за записване на волна помощ по издигането паметник на Свещено дякона Игнатия Лъвски в г. "София”, помощник кметът на Враца, Иванчо Младенов, се заема с това дело. При изпращането на събраната сума с писмо от 20 март 1879 г. до софийския градски съвет той съобщава и за „намеренията на врачани да издигнат паметник на Христо Ботев във Враца”. В писмото си той отбелязва; „Ще имате добрината да ни явите за колко ще излезе почнатия паметник (на В.Левски ) и кой е майсторът, защото както мислим и знаете, че Войводата Ботйов е паднал край нашия град, за което сме в намерение да въздигнем за памят на потомството в града за него памятник”. Съобщава се, че това е първият известен документ от който става известно, че врачани са имали намерението да построят паметник в града. Тази идея обаче не била добре избистрена и в продължение на още 10 години останала само като едно добро намерение, тъй като не се е намерила личност, която „всеотдайно да се заеме” с високоотговорната задача, липсвал опит в изграждането на модерни паметници, подобно на тези в някои европейски страни, скулптурите са били съвсем малко „единици”. Освен това характерните за българите политически борби също отклонявали вниманието от това дело. Все пак честванията, свързани с подвига на Ботев и неговата чета и първите литературни източници с някои проучвания на живота и дейността на поета революционер подържали жива идеята за издигането на паметник. В източниците се съобщава, че около 1882 г., са поставени оброчни камъни по пътя на четата на „Козлодуйския бряг, на Рашково бърдо при с. Сърбеница (дн. Софрониево) и под Банин връх в Милин камък. На мястото на сражението на Милин камък, още преди Освобождението е бил поставен „дървен кръст” от свещенника на с. Мраморен Никола Петров, и след това били „издълбани имената на някои от загиналите четници”. Там бил построен и павилион. До издигането на паметника във Враца, честванията на Ботев и неговата чета са правени на „Милин камък”. При честванията на „Милин камък” през май 1884 г. идеята „избуяла между учителите във врачанските училища, сред които за кратко време била и Петрана Обретенова”, сестра на ботевия четник Никола Обретенов, дясната ръка на войводата, непосредствен свидетел на неговата гибел, който по това време работел във Враца като околийски началник. За честванията през 1885 г. има достатъчно сведения. За целта бил основан комитет, който създава устав за тяхното провеждане. Сутринта на 18 май 1885 г. на „Милин камък” излезли „около 2000 души от Враца и близките села”. Във вестник „Славяни” е публикувана статия за честването, подписана от „Един гражданин”, който се оказва Васил Кънчов. Авторът съобщава за предложения, свързани с бъдещите чествания и пише; „Аз мисля, че нашите врачани от малко до голямо, от старо до младо, няма да пожалят и последната си лепта и окрасят както това място, така и мястото, гдето падна Ботев, с памятници”. По такъв начин, В. Кънчов не отхвърля идеята изказана преди 6 години, а само я разширява с предложението за издигане на паметници на Ботев и неговата чета на най-важните места по бойния им път. Следващата 1886 г. под председателството на кмета Иванчо Цветков комисията за честванията на 18 май отново публикува материали. Честванията на „Милин камък” до идването на власт на Стефан Стамболов и неговото правителство в голяма степен увеличават интереса на Врачанското население към Ботев и неговата чета, към живота и дейността на поета революционер. Тези чествания винаги са били съпроводени с носене пред колоните от поклонници на портрета на Ботев, показващ неговата „духовна сила” и респектиращ външен „физически образ”. За изграждане на силно въздействащата представа за образа на войводата съществена роля изиграват и публикациите за него от Захари Стоянов, Иван Вазов, Димитър Благоев и др.. Още през 1880 г. излиза второто издание на Ботевите „Песни и стихотворения”. Анализът на източниците показва, че стремежът за издигане на паметник на Христо Ботев във Враца по време на „цанковисткия” режим съществува, но само във вид на идеи. През 1888 г. Захари Стоянов публикува в един том „Съчинения на Христо Ботйов” и книгата „Христо Ботйов, опит за биография”, с която се запознава читателят със живота и творчеството на поета революционер, охарактеризирвайки го по следния начин; ”Нашият герой.....е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповядва и да прави епохи....... Ако той беше син на Италия, щеше да бъде, ако не Гарибалди и Мацини, то поне тяхната дясна ръка. Ако беше французин, съвременник на Юлската революция или Луи Наполеон, то първата барикада на града Париж щеше да се нарича Ботйова” . Захари Стоянов прави словесно описание на образа и портрета на Ботев; „... Христо е бил образец на хубостта, в пълна смисъл на тая дума, ръст класически, очи големи и черни...., вежди –пиявици, чело изпъкнало и широко, което красяло къдравата глава като венец, нос римски, брада и мустак черни, коса къдрава, лице и ръце бели и деликатни, гърди и плещи широки, да му се ненагледаш”

И така се достига до оцяняването заслугите, и чрез обнародване на величавия образ на една голяма личност до откриването на първия паметник на 27 май 1890 г.Съобщава се, че за издигането на първия скулптурно - архитектурен паметник в Княжество България е по инициатива на тогавашния кмет на Враца Цено Леонкев и на председателя на постоянната комисия Гьошо Антонов. Средствата за неговата реализация са били дарителски. Това дело е било подържано и от Стефан Стамболов, съмишленик, другар и съратник на поета революционер. Тържественото откриване на паметника е извършено от Фердинанд в присъствието на министър председателя Стефан Стамболов, делегация от Калофер, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка.Скулптурните елементи на паметника, съгласно съобщенията в източниците, са отлети във Виенската бронзолеярна на Густав Еберлайн (или Еварлайн). Съобщава се за публикуването на няколко очерци, чиято цел е била популяризирането на издигнатия във Враца паметник. Този първи паметник на поета революционер във Враца просъществувал шестдесет години. Той пресъздава един от най-великите българи на всички времена и поставя начало, свързанано с едно най-значимите национални чествания, но за съжаление, според специалистите, остава необясним фактът, защо в най-значителните изследвания върху историята на българската монументална пластика, не става дума за това творение на изкуството и се добавя, че много от въпросителните около този първи паметник „нямаше въобще да съществуват, ако бе запазен архивът на Врачанската окръжна постоянна комисия”, която е взела решението за издигането на паметник и направила поръчката. Посочва се, че причината е големият пожар на 30 септември 1923 г., който „изпепелява една трета от града” и наред с много други ценности ”унищожава и нейното документално наследство”. Някои източници, като тези от библиотека „Български северозапад”, и „Известия на музеите в Северозападна България” си поставят за задача да представят първия паметник на Ботев не просто като монументална пластика, а да изяснят и определят неговата история и да дадат отговор на възникналите проблеми от появата на идеята за издигане, до реализацията на паметника, до оценките съпътстващи възстановяването му. Подчертава се, че съдбата на паметника е свързана със сложния и бурен политически живот в страната в първите години, след освобождението, с постепенното изграждане сред населението на духовната и физическа мощ на поета революционер, с признание на неговите заслуги, като една от великите личности на страната. Обръща се внимание, че негативното отношение към това творение на изкуството, поражда легенди, налагащи впечатлението за съвсем елементарен подход при реализацията на първоначалната идея възникнала веднага след Освобождението. От друга страна, възстановяването на паметника, също заслужава внимание, тъй като показва необходимостта да се познава историята не само на личността, която се изобразява, но да се познава и „ историята на една монументална пластика”. Това създава възможности за задълбочен анализ на всички ”плюсове и минуси” с цел да се достигне до най-приемливото отношение към творбата и оценка на нейните художествени качества, достоинство и въздействие.

Мемориал Христо Ботев - последният паметник във Враца
Замяната на паметниците е била продиктувана от „движещите мотиви, които определят динамиката в отношението към паметниците” и със стремежа на признателните потомства да бъде издигнат паметник на площада във Враца, в съответствие с непрекъснато обогатяващите се от науката, изкуството и художествената литература представи за гениалния поет рееволюционер Христо Ботев. Забележка: материалът е подготвен като са ползвани сериозни исторически източници, изследвания, проучвания и документи от книжен носител.

Подготвил д-р Богомил Великов Колев

Нагоре